Геза Фехер: Разлика между версии

Осигурява в 1934 г. дарение от унгарските фабрики „Telefongyár” и „Ganz-Danubius” в рязмер на 10 000 лева за изследването на Мадарския конник, в 1937 г. той такауспява еда представя представи Мадара на полския министър Енджеевич, така че и тойот него подаряваполучава 3000 злоти „за разкрасяването на старините”. Фехер който се ползва и със статут на служител на унгарската легация е важен фактор в развитието на българс-унгарските културни взаи­моотношения, той създава първите българо-унгарски дру­жества за двустранно културно сътрудничество: Българо-унгарско дружес­тво (1930), Българо-унгарски академичен клуб (1935), Българско научно дру­жество за изследване на историческите и културните връзки между Бълга­рия, Унгария и Изтока (1938). Става един от основателите на Института по унгарисгика при Софийския университет (1943) - предшественик на Унгарс­кия културен институт, дейно участва и в подготовката и подписванетона първата унгарско-българска културна спогодба (1941 г.). След съветизацията на България е обявено, че професэрът е ''„създал расова теория в българската археология”'' , обявен е за „''чужд политически агент у нас”'' <ref>Известия на Археологическия музей, С., 1950, кн. XVII, с. 431-480.</ref> и комунистическата власт не го допуска повече в страната. Отива си от този свят ненавършил 65 години на 10 април 1955 г. в Будапеща.