Зафирово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-. За съжаление т +. Т) |
м Bot: Automated text replacement (-. В момента д +. Д) |
||
Ред 29:
'''''Културно''''' развитие. '''''„Читалището''''' е искрата, която запалва огнището във всеки дом, зарята, осветяваща сърцата на хората в миналото, настоящето и към бъдещето.” Далеч назад в десетилетията, в утрото на миналият век, в Зафирово, родолюбиви люде създават храм на българщината и народните традиции – Читалище „Христо Ботев”. Дарявайки своите средства и ентусиазъм, опирайки се на любовта си към българския род и корени, те мислят само за едно – духовното пробуждане на нацията. През 1901 год. шепа прогресивни хора хвърлят семената на просветата, запалват големият духовен огън на културата и просвещението в селото ни. Читалището, като средище на обществена изява и социална дейност от векове е обединявало около себе си сърцати хора, отдали душите си на самодейността, на изкуството, на творческите пориви, които винаги са ни будили с огненото си слово и самопожертвователните си дела. Читалището е място, където широк кръг от хора изучават изкуството и се занимават с творчество – непрофесионално, не като служебно задължение, а защото жадуват да сътворят нещо свое, да отдадат своите мисли, чувства и енергия на любителското, художествено творчество, превърнало се в смисъл на живота им. Това е средата, където човек се опитва да реализира онази част от себе си, която поради обстоятелствата на живота е останала в сянка. Когато говорим за читалище, не можем да не отбележим, че то е привличало и приютявало хора, без оглед на религиозни възгледи, политически пристрастия, етническа принадлежност, пол, възраст. На 23.09.1901 год. е основано първото селско читалище - „Орач”. То е било създадено по инициативата на учителя Васил Бъчваров. Тогава то се е помещавало в училището. Читалище „Орач” развива широка просветна дейност и обединява интелигенцията до 1919 година, когато Добруджа е окупирана от румънските власти. С цел да се романизира българското население в селото, румънската администрация ликвидира читалищната дейност, българските книги и училището. Открито е румънско училище. Българският език, традициите и песните се съхраняват в семействата. На 07.09. 1940 год. селото е освободено от румъночокойската власт. Тържествено бие селската камбана. Населението ликува. Възстановени са културно-просветните институции. Старата част на румънската кръчма е преустроена в селско читалище, наречено с името на поета-революционер Христо Ботев'''.''' В сградата се помещава салон със сцена, игрална зала и стая-библиотека. Организирали са се различни тържества, танцови забави, детски утра, Ботеви вечери и събрания. След 1944 год. читалището разполага вече с библиотечен фонд. Открива се длъжност секретар-библиотекар. Възстановени са културно-просветните традиции на Възраждането. Наследеното старо читалище е разширено с допълнителни помещения: прожекционна кабина и библиотека. През 1950-1960 год. гордост за жителите на селото и околията е зафировският самодеен смесен хор с ръководител Георги Николов. През зимният сезон е имало и театрален състав от учители, а техен ръководител е бил Божин Чалъков. Театърът поставя „Хан Татар”, „Две майки”, „Албена”, „Боряна”. Всекидневни са били прожекциите на киното. През 1965 год. със средства на самооблагането е построена нова просветна сграда в центъра на село Зафирово. От 1975 год. до 1980 год. към читалището е имало битов състав „Седянка”, участниците на който са били работещите в тогава съществуващият битов цех. В следващите години е имало различни хорови състави, вокални групи, битови детски групи и т.н. От 1998 год. и до днес се радваме на песните и наградите на формация „Младостта е в сърцата ни” с ръководител Николай Николов. От няколко години се радваме и на изявите на танцова формация „Пъстра китка”, а съвсем отскоро най-малките жители на селото са включени в детски танцов състав „Изворче”. За кратко е имало школа за латиноамерикански танци, както и състав за турски фолклор. Културно-просветната дейност и днес достига до всеки жител на селото, чрез изявите на наши и чужди самодейни състави. Вече четири години към читалищната дейност е включена Школа по изобразително изкуство и керамика с ръководител Лорета Станева – пенсиониран учител по изобразително изкуство. Школата е с изключително много участия, награди и призове от конкурси на общинско, регионално, национално и международно ниво. Рисунките на участниците са отличени с първи места в НК „Бялата олимпиада и децата”; НК „София – Москва; България – Русия – вчера, днес и утре” в град София през 2010 година. През 2011 година са извоювани 4 медала и 2 приза. През 2012 год. малките таланти на село Зафирово извоюват 11 медала, 2 статуетки, 2 плакета, 1 приз, 7 първи места, 6 втори места, 5 трети места и 8 поощрения. За 2013 год. се радвахме на 5 медала, 1 статуетка, 1 плакет, 20 грамоти (3 от тях са за читалището), едно първо място, 4 втори и 4 трети места, 3 специални и много предметни награди. За 2014 година също очакваме нашите малки художници и скулптори да ни донесат много радост и гордост'''.''' Самодейните ни състави също са гордостта на нашето малко родно кътче. През 2010 год. формация „Младостта е в сърцата ни” в Международен фолклорен фестивал „Евро фолк – Черно море 2010” в гр. Приморско, получава диплом за съществен принос при съхранението и развитието на българските традиционни изкуства, както и препоръка за Европейският шампионат по фолклор „Euro Folk”. Формацията участва и в 12-ти Международен фестивал за автентичен фолклор. През 2011 год. участва в Общински прегледи; в III хумористичен фестивал „Сребърна пее и се смее” и в Национален събор на читалищата в гр. Бяла. През 2012 год. формация „Младостта е в сърцата ни” взема участие в Осми международен фолклорен фестивал „Сребърна пафта” в гр. Кюстендил, както и в много регионални прегледи и фестивали. През 2013 год. с участието си в IV национален фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд - 2013” - гр. Харманли, формация „Младостта е в сърцата ни” печели златен медал, както и Диплом за първа награда'''. '''В този фестивал танцова формация „Пъстра китка” печели грамоти.<sup>(4)</sup> На 01.10.2008 год. в културното развитие на селото се включва Сдружение „Роден край" – с. Зафирово. Регистрирано е като Сдружение в обществена полза с нестопанска цел. В него вземат участие хора от различните поколения на селото. Целта му е да популяризира и съхрани добруджанския фолклор, традиции, обреди и обичаи. Негов председател е Диана Василева. Сдружение „Роден край" – село Зафирово организира много екскурзии в България и близките ни съседки. Сдружението разполага с фолклорна група „Добруджанки”. Групата е за автентичен фолклор и възстановка на стари традиции и ритуали. До преди две години е имало и младежка група за турски и ориенталски танци, носеща името „Веселие”, но поради порастването на децата и заминаването им в гимназии, групата се разпада'''.''' През септември 2013 год. фолклорна група „Добруджанки” взема участие в Международен фестивал в град Кавала, Гърция. От 2008 год. досега групата има над 100 грамоти и дипломи.<sup>(5)</sup>
'''''Образователно''''' развитие. '''''В село''''' Зафирово предучилищното възпитание се е зародило след 1944 г. Първата детска градина за деца от 5 до 7-годишна възраст е открита през 1949-1950 година. По това време детската градина се е помещава в частния дюкян на Христо Ламбов и Дачо Стефанов Гатев. Първата детска учителка в селото е Павлина Арабаджиева. На 01.11.1958 год. е открита Целодневна детска градина с безплатна храна. За нуждите на децата са били необходими добри учители. На 40-дневни курсове в град Русе са изпратени две учителки – Дана Петкова и Николина Стефанова. След обучението си, те се завръщат и започват работа при много елементарни условия. Децата са спели на т.нар. нарове, нямали са дори гардеробчета. Обхвата на децата по това време е бил малък. През 1961 год. се е наложило сградата на детската градина да се събори. Годината 1965 е щастлива за децата и родителите, живеещи в Зафирово. Построена е нова детска градина, носеща името ЦДГ „Васил Левски'''”.''' Съществувала е и детска ясла, която по това време е била отделена от детската градина. За директор е назначена Боряна Ничева. През 1970 год. тя напуска и за директор е назначена Радка Герганова. Оттогава и до днес в детската градина се организират празници и обичаи. Коледуването и лазаруването се провеждат всяка година. Патронният празник на 19.02 се отбелязва всяка година под различни форми. Организирали са се и продължават да се организират „Вечери на народната приказка”, „На чаша чай”, „Аз и мама творим заедно”, „Спортист съм аз” и много други празници, посветени на сезоните, на майките, на деня на детето'''.''' В детската градина са се помещавали три групи с шест учителя. В момента работят две сборни групи: II група „Слънчице” (3-5-годишни) и ПГ „Дъга” (5-7-годишни). Децата са предимно билингви, което затруднява работата на учителите. Нередовните посещения на децата също допринасят за трудностите в процеса на работа. В последните години се провеждат много открити ситуации и обучения на учителите, което обогатява техният опит. Организират се посещения до Резерват „Сребърна”, където децата наблюдават красивата ни природа, запознават се с много от представителите на животинския и растителния вид, вземат глътка въздух и преживяват неповторими емоции. Организират се еднодневни екскурзии до Свещари, Демирбаба, както и посещения на етнографския музей в гр. Силистра. Децата често посещават и Историческия музей в селото. С повод или без повод, ежемесечно децата гледат куклен театър. През 2012 година всички детски градини от община Главиница се включват в европейския проект „Цветята и децата са различни – слънцето – едно за всички”. Благодарение на този проект, децата посетиха много от забележителностите на областта. Имаха уникалната възможност през месец юни 2012 год. да проведат т. нар. синя детска градина за четири дни във Варна, където игрите и забавленията бяха тяхното ежедневие. Благодарение на същия проект, ЦДГ „В. Левски” се сдоби с нов лаптоп, проектор и екран, много дидактични материали за обучение и игри, нови столчета за ПГ, както и абонаменти за списания и интернет.
'''''Етнографски''''' и битови особености. '''''Историческият''''' музей в село Зафирово е единствен в община Главиница. Създаден е през 1987 год. по инициатива на местното читалище. В него са изложени експонати, свързани с някои от най-важните исторически събития в региона. Музеят се помещава в едноетажна сграда в романски стил, намираща се в центъра на селото. Уредник на музея е бил Румен Липчев, музеен служител от Окръжен музей – гр. Силистра. Днес музея се стопанисва от Кметство – с. Зафирово. В първата зала са изложени първобитни сечива, историческа карта, изработена от немския професор Хазе. На тази карта са изобразени римски провинции, римски крайдунавски път, както и останки от тракийската могила, намираща се между селата Сокол и Зафирово'''.''' Втората зала на музея представя дървени и битови сечива, глинени съдове, битови тъкани престилки, възглавници, пешкири, мъжко и женско облекло. Фрагментите от керамика са наследство от неолитното селище 6000 г.пр.н.е. при с. Малък Преславец. Други експонати изложени в музея са прабългарски накити и стрели, датиращи от VII – IX век, намерени също в село Малък Преславец. Друг експонат в музея е тракийска погребална урна с остатъци от човешки кости, датиращи от VI – IV век пр.н.е., която е намерена в землището на с. Зафирово. В музея се съхранява и икона, която потвърждава християнската принадлежност на населението'''.''' Един от най-автентичните експонати е бърдук за съхранение и сервиране на вино и ракия. Съхранени са и много уреди, които са били част от ежедневието на българската домакиня. Такива са гребенеца, който е служел за чепкане на вълна; чакръка, който се е използвал за пресукване на преждата; комбинирани чакрък и хурка, които са били използвани за получаване на прежда и стойка за съхранение на вретена. В една от залите, на стената има лавица, върху която са подредени различни размери бърдуци, с които се е носела питейна вода на нивата. Добруджанските носии, които се съхраняват в музея на селото са изтъкани от вълнено сукно, с перпендикулярни ивици или каре. За декорация са били използвани веревни платки под коляното. Ризите са от памучен кенарен плат, с оригинални бродерии и задължителен маншет от ръчно изплетена дантела. Върху част от носиите се усеща румънското влияние. На една от стените в музея виси портрета на Стоян Тодоров, който е първият възрожденски учител в Зафирово. Той е учителствал от 1869 год. до 1874 год., след което по настояване на населението е ръкоположен за свещеник в селото с християнското име поп Стефан. След смъртта му, той е погребан в двора на настоящата църква. Между експонатите на музея са щит от пушка, обгорял пистолет, паласка за патрони и ятаган. Има и шест антични монети, които са били намерени в землището на с. Малък Преславец. На статив са съхранени три карти. Едната е заснета през 1782 год. от австрийския капитан Лаутер и на нея са отбелязани селата Орява (с.Долно Ряхово) и Кадъкьой (с. Малък Преславец). Втората карта е изработена от французина Райхи през 1791 год. На нея са отбелязани селата Косуй (с. Косара) и Орява (с. Долно Ряхово). На третата карта е изобразена Североизточна България по време на Руско-турската война през 1828-1829 год. На тази карта селата Малък Преславец и Долно Ряхово са отбелязани като пристанища. В музея са запазени и няколко лични документи на Русан Петков, ефрейтор Пенчо Петров Пенев и Димитър Великов Папазов. Всички те са били участници във Втората световна война. Тук се съдържа и богат снимков материал от учредяването на ТКЗС, социалистическото съревнование, самодейни състави към читалището и снимки на изявените тогава футболни отбори.
| |||