Гостилица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
някои дребни конструктивни промени, с които описанието става по-точно и описателно
м Премахнати редакции на 46.10.12.155 (б.), към версия на Vodenbot
Ред 1:
{{Селище в България
| картинка = Gostilitza.JPG
| екатте = 17350
| надм-височина = 396
Ред 13:
 
== География ==
Живописното и красиво селоСело Гостилица се намира сред северните разклонения на [[Стара планина]], на 12 километра северозападно от град [[Дряново]] в посока към [[Севлиево]]. Амфитеатралното му разположение върху южния скат на хълма ''"Ръта"'' позволява то да бъде наблюдавано отдалече и разкрива чудесни панорамни гледки. На около 1200 метра южно и югоизточно от селото река [[Янтра]], пресичайки малка котловина, живописно криволичи между стръмни брегове. Местността около Гостилица включва заоблени възвишения, валози и оврази, разделени от дълбоки долове с ниска и висока широколистна растителност. В непосредствена близост над селото е залесена борова гора. Около Гостилица са образувани поляни, ливади и земеделска земя (ниви), но бледожълтениканата почва на много места става песъкливо-камениста, което я прави трудно-обработваема и не особено плодородна.
 
Предвид характера на терена върху който е застроено селото, условно то е разделено на две части. Ниската и по-полегата част местните жители наричат ''"Долния край"'', а по-високо разположените на стръмния скат махали са известни с името "''Горния край''". Дори хората се припознаваха като ''"долненци"'' и ''"горненци"''. Средната надморска височина на селото е около 400 метра, а най-високо се издига местността ''"Топкору"'' - 501 метра над морското равнище, отстояща на 3.5 км на запад, близо до съседното село [[Буря]].
Ред 21:
Гостилица спада към Предбалканския географски, геоморфоложки и климатичен райони и атмосферните условия много силно се влияят от въздействието на Балкана. Климатът е типично континентален. През лятото температурите достигат до 36 градуса, а зимно време често падат до минус 15-20, но в някой редки случаи са достигали и под минус 30 градуса. За района са характерни валежите на дъжд, сняг, суграшица, а през топлите месеци и на градушки. Средногодишното количество на падналите валежи е около 575 мм. Основните дъждовалежи са през периода май - юни, когато не са рядкост интензивни падащи водни количества, създаващи по стръмните улици на селото цели буйно течащи реки. Снеговалежите най-често са през есеннозимните месеци декември, януари, февруари и доста рядко през март. Снежната покривка, с дебелина до 25-30 см, се задържа обикновено до края на февруари - началото на март, но макар и рядко има години с обилен снеговалеж и натрупване до 70-80 см. За селото са характерни ясните и безоблачни дни, като мъгли се образуват твърде рядко, предимно през последните есенни седмици на годината. Преобладаващите ветрове са северозападните и западните, които по-често донасят валежна облачност. В същото време по-редките североизточни ветрове понякога са много силни и докарват интензивни валежи, съпроводени с унищожителни градушки. От средата на пролетта все по-често се появяват южни и източни ветрове, от които растителната природа в района на селото се пробужда.
 
Почвата на места е бледожълта, глинеста ''(суглинка)'', почти без[[хумус]]на и с ниско съдържание на органични вещества. На редица места в землището на село Гостилица се разкриват скални пластове с различен петрографски строеж. Според геоложките изследвания те са от времената на [[Мезозой|мезозоя]], по точно с [[креда|долнокредна възраст]] и най-вероятно се отнасят към епохите на ''неокома, барема и апта.'' До моста над река Янтра по пътя за Дряново, на десния бряг, се виждат огънати нагоре, светлосини, зърнести и много здрави пластове от пясъчници, образуващи т.нар. ''мини антиклинала''. Те са използвани за строежа на споменатия мост и близкия до него бент с [[воденица]], а също така за пътни настилки и редица постройки. Съвсем близко до тях, в югоизточна посока, е оформен хълм от светлобежови до синкави [[мергел]]и (т.н. ''"Мамульовата ограда", "Попин ниви"'' и ''"Кратмичката"''), които са силно напластени и прорязани от дебели до 1 метър пясъчникови прослойки. Мергелите изграждат и хълма на юг-югозапад от селото наречен "Солашката". Възвишението върху което е застроено селото също е съставено от мергели, нагъсто прослоени от пясъчници и отгоре покрити с глинясъли мергели и бели глини. От там хората от селото, още преди векове са си копаели "бяла глина" за измазването на стените вътре в стаите на плетените им от дървени пръти къщи. В местността "На друма" има глини с оранжевочервен цвят, които са употребявани за направата и измазването на подовете в старите гостиловски къщи. На север и на юг в и до землището на селото се разкриват мощни пластове на варовикови скали в които има различни пещери и други празнини. В северната част на района има едно малко дере, което наричат Пещерин дол. Съвременните повърхностни отложения в района на Гостилица са представени от глини и тънък почвен слой, омесен на редица места с пясък и скални отломъци. Освен споменатите скали с утаечен произход, няма сведения за наличието на магмени или метаморфни скални типове.
 
Въпреки, че през землището на селото протича една от най-големите реки на България (р. Янтра), общо взето местността е лишена от големи извори и водоизточници, което я характеризира като безводна. Изворите на Янтра са между старопланинските върхове Бузлуджа и Атово падало и в района на селото се намира прехода на реката между горното и средното течение. Тука коритото на реката има бързеи, следвани от равни участъци със спокойно течение и е широко 15 -20 м, а водния поток варира по ширина от 5 до 15 м. Средногодишният отток възлиза на 6 - 7 куб.м/сек, но понякога, когато реката приижда, залива крайречните тераси и като стихия помита всичко по течението си. В такива случаи дебитът е достигал над 300 куб.м/сек. През силно сушави периоди водните количества са падали до 1 куб.м/сек. Като леви притоци на реката са две по-големи и непресъхващи дерета, от които на около един километър южно от селото е Кацковка с три леви, пресъхващи лятно време притока - Селския дол, Дражанския дол и Басарин дол, а на 2 км северно от Гостилица се намира т. н. Бебрьовски дол. Известен е и Калиновския дол, които беше непресъхващ, но през 60-те години на 20-ти век изворите му бяха "хванати" за водоснабдяване на обори и той "се изгуби". От десните притоци на реката по съществени са: Орлов дол, Кратмичката, Гаджов дол, Дреновски дол и Карастаньов дол, някои от които през лятото и есента пресъхват.
 
Обикновено в началото на доловете и по тяхното течение има извори с твърде малък дебит, на които водата е силно карбонизирана и известна като "варовита". Някои от изворите са каптирани във вид на кладенци или чешми, от които хората и добитъка утоляват жаждата си. Такива чешми са "Калиновец", "Чалнишка", "Кратмичката", "Дядовото Рачово", "Корийката", "Соаря", "Въльова гьол","Стоките", "Тасьовата чешма", "Крива старна", "Деньовската" и др. някои от които са пресъхнали, а кладенци с изворна и течаща вода има на "Субашин", "Карастаньова кладенец", "Селския кладенец" и др. В близост до речното корито на Янтра има един-два минерални извора с нищожен дебит и високо съдържание на сероводород, които не са подходящи за ползване. Подземните води в района на селото са на значителна дълбочина и до тях се достига с прокопаването на дълбоки кладенци или сондажи (10-20 м).
Ред 55:
 
[[Категория:Села в област Габрово]]
__ИНДЕКСИРАНЕ__