Гостилица: Разлика между версии

Село Гостилица се намира сред северните разклонения на [[Стара планина]], на 12 километра северозападно от град [[Дряново]] в посока към [[Севлиево]]. Амфитеатралното му разположение върху южния скат на хълма ''"Ръта"„Ръта“'' позволява то да бъде наблюдавано отдалече. На около 1200 метра южно и югоизточно от селото река [[Янтра]], пресичайки малка котловина, живописно криволичи между стръмни брегове. Местността около Гостилица включва заоблени възвишения, валози и оврази, разделени от дълбоки долове с ниска и висока широколистна растителност. В непосредствена близост над селото е залесена борова гора. Около Гостилица са образувани поляни, ливади и земеделска земя (ниви), но бледожълтениканата почва на много места става песъкливо-камениста, което я прави трудно-обработваема и не особено плодородна.

Предвид характера на терена върху който е застроено селото, условно то е разделено на две части. Ниската и по-полегата част местните жители наричат ''"Долния„Долния край"край“'', а по-високо разположените на стръмния скат махали са известни с името "„''Горния край''"“. Дори хората се припознаваха като ''"долненци"„долненци“'' и ''"горненци"„горненци“''. Средната надморска височина на селото е около 400 метра, а най-високо се издига местността ''"Топкору"„Топкору“'' - – 501 метра над морското равнище, отстояща на 3.5 км на запад, близо до съседното село [[Буря]].

Гостилица спада към Предбалканския географски, геоморфоложки и климатичен райони и атмосферните условия много силно се влияят от въздействието на Балкана. Климатът е типично континентален. През лятото температурите достигат до 36 градуса, а зимно време често падат до минус 15-20, но в някой редки случаи са достигали и под минус 30 градуса. За района са характерни валежите на дъжд, сняг, суграшица, а през топлите месеци и на градушки. Средногодишното количество на падналите валежи е около 575 мм. Основните дъждовалежи са през периода май - – юни, когато не са рядкост интензивни падащи водни количества, създаващи по стръмните улици на селото цели буйно течащи реки. Снеговалежите най-често са през есеннозимните месеци декември, януари, февруари и доста рядко през март. Снежната покривка, с дебелина до 25-30 см, се задържа обикновено до края на февруари - – началото на март, но макар и рядко има години с обилен снеговалеж и натрупване до 70-80 см. За селото са характерни ясните и безоблачни дни, като мъгли се образуват твърде рядко, предимно през последните есенни седмици на годината. Преобладаващите ветрове са северозападните и западните, които по-често донасят валежна облачност. В същото време по-редките североизточни ветрове понякога са много силни и докарват интензивни валежи, съпроводени с унищожителни градушки. От средата на пролетта все по-често се появяват южни и източни ветрове, от които растителната природа в района на селото се пробужда.

Почвата е бледожълта, глинеста ''(суглинка)'', почти без[[хумус]]на и с ниско съдържание на органични вещества. На редица места в землището на село Гостилица се разкриват скални пластове с различен петрографски строеж. Според геоложките изследвания те са от времената на [[Мезозой|мезозоя]], по точно с [[креда|долнокредна възраст]] и най-вероятно се отнасят към епохите на ''неокома, барема и апта.'' До моста над река Янтра по пътя за Дряново, на десния бряг, се виждат огънати нагоре, светлосини, зърнести и много здрави пластове от пясъчници, образуващи т.нар. ''мини антиклинала''. Те са използвани за строежа на споменатия мост и близкия до него бент с [[воденица]], а също така за пътни настилки и редица постройки. Съвсем близко до тях, в югоизточна посока, е оформен хълм от светлобежови до синкави [[мергел]]и (т.н. ''"Мамульовата„Мамульовата ограда"ограда“, "Попин„Попин ниви"ниви“'' и ''"Кратмичката"„Кратмичката“''), които са силно напластени и прорязани от дебели до 1 метър пясъчникови прослойки. Мергелите изграждат и хълма на юг-югозапад от селото наречен "Солашката"„Солашката“. Възвишението върху което е застроено селото също е съставено от мергели, нагъсто прослоени от пясъчници и отгоре покрити с глинясъли мергели и бели глини. От там хората от селото, още преди векове са си копаели "бяла„бяла глина"глина“ за измазването на стените вътре в стаите на плетените им от дървени пръти къщи. В местността "На„На друма"друма“ има глини с оранжевочервен цвят, които са употребявани за направата и измазването на подовете в старите гостиловски къщи. На север и на юг в и до землището на селото се разкриват мощни пластове на варовикови скали в които има различни пещери и други празнини. В северната част на района има едно малко дере, което наричат Пещерин дол. Съвременните повърхностни отложения в района на Гостилица са представени от глини и тънък почвен слой, омесен на редица места с пясък и скални отломъци. Освен споменатите скали с утаечен произход, няма сведения за наличието на магмени или метаморфни скални типове.

Въпреки, че през землището на селото протича една от най-големите реки на България (р. Янтра), общо взето местността е лишена от големи извори и водоизточници, което я характеризира като безводна. Изворите на Янтра са между старопланинските върхове Бузлуджа и Атово падало и в района на селото се намира прехода на реката между горното и средното течение. Тука коритото на реката има бързеи, следвани от равни участъци със спокойно течение и е широко 15 -20 м, а водния поток варира по ширина от 5 до 15 м. Средногодишният отток възлиза на 6 - – 7 куб.м/сек, но понякога, когато реката приижда, залива крайречните тераси и като стихия помита всичко по течението си. В такива случаи дебитът е достигал над 300 куб.м/сек. През силно сушави периоди водните количества са падали до 1 куб.м/сек. Като леви притоци на реката са две по-големи и непресъхващи дерета, от които на около един километър южно от селото е Кацковка с три леви, пресъхващи лятно време притока - – Селския дол, Дражанския дол и Басарин дол, а на 2 км северно от Гостилица се намира т. н. Бебрьовски дол. Известен е и Калиновския дол, които беше непресъхващ, но през 60-те години на 20-ти век изворите му бяха "хванати"„хванати“ за водоснабдяване на обори и той "се„се изгуби"изгуби“. От десните притоци на реката по съществени са: Орлов дол, Кратмичката, Гаджов дол, Дреновски дол и Карастаньов дол, някои от които през лятото и есента пресъхват.

Обикновено в началото на доловете и по тяхното течение има извори с твърде малък дебит, на които водата е силно карбонизирана и известна като "варовита"„варовита“. Някои от изворите са каптирани във вид на кладенци или чешми, от които хората и добитъка утоляват жаждата си. Такива чешми са "Калиновец"„Калиновец“, "Чалнишка"„Чалнишка“, "Кратмичката"„Кратмичката“, "Дядовото„Дядовото Рачово"Рачово“, "Корийката"„Корийката“, "Соаря"„Соаря“, "Въльова„Въльова гьол"гьол“,"Стоките", "Тасьовата„Тасьовата чешма"чешма“, "Крива„Крива старна"старна“, "Деньовската"„Деньовската“ и др. някои от които са пресъхнали, а кладенци с изворна и течаща вода има на "Субашин"„Субашин“, "Карастаньова„Карастаньова кладенец"кладенец“, "Селския„Селския кладенец"кладенец“ и др. В близост до речното корито на Янтра има един-два минерални извора с нищожен дебит и високо съдържание на сероводород, които не са подходящи за ползване. Подземните води в района на селото са на значителна дълбочина и до тях се достига с прокопаването на дълбоки кладенци или сондажи (10-20 м).

Фауната в района около Гостилица не се различава от тази на останалите части в страната, но от доста десетилетия не се е чувало там да са се появявали мечки, вълци, чакали или диви кози, а се увеличава популацията на сърните и дивите прасета. Обичайно се срещат много зайци, лисици, язовци, порове, таралежи, костенурки, къртици, белки, лалугери, катерици и т.н. Има смокове, усойници, пепелянки, водни змии, различни видове гущери и др. Преди много години по Орлов дол са гнездели орли, но те вече са само отминал и затихващ спомен.

Населението на селото до към средата на 20-ти век бе запазило своя първичен български антропологичен тип и тогава достигаше до 2100 души, с много малки изключения, родени все там. След колективизацията на земята и започналата индустриализация 1950-57 година, се наблюдава бързо и прогресивно стопяване на жителите на Гостилица и вероятно тази тенденция ще е устойчива и трудно обърната. Процеси на масово изселващи се хора от селото има още от края на 18-ти и 19-ти век, та чак до Първата световна война. Високата раждаемост (средно по 5-6 деца в семейство) е предопределяла много бързото увеличение на населението, а малкото и неплодородна земя е заставило много от родените там да се устройват в други по-близки или далечни краища на страната и дори чак в Америка (САЩ). Цели "колонии"„колонии“ от гостиловци са заселени в селата Градище (община гр. Левски), Върбак (Шуменско), Хитрино (Шуменско), Водица (Поповско) и др. Изселилите се през втората половина на 20-ти век отидоха най-вече в градовете Дряново, Габрово, Велико Търново, София и Варна. През последните няколко десетилетия в селото се заселиха, малко цигани и турци, които успешно са се включили в обществения живот там. Временно или постоянно в Гостилица са се установили, чрез закупуване на имоти и няколко англичани, придаващи му интернационален облик. Но все пак, намаляващото и застаряващо население на селото вече е по-малобройно от броя на къщите му!

Когато се разглеждат културните особености на Гостилица и на общественността в селото като цяло, трябва да се погледне в няколко посоки от миналото до наши дни. Основните носители на гостиловската културна традиция се коренят в начина на говорене, в отношението към православната християнска религия, в институциите където се създава културата, в характеристиките на бита в селото и т.н. Макар, че това село не е изолирано от другите поселища в региона и страната, начинът на изговаряне на много думи и цели словосъчетания е специфичен само за тези хора. Примерно и досега някои от възрастните и нискообразовани кореняци казват "ляп„ляп вместо хляб"хляб“, "бъ„бъ вместо бе"бе“, "шъ„шъ вместо ще"ще“, "вудъ„вудъ – - вода"вода“, "гнилъ„гнилъ – - глина"глина“, „немъ – "немъ - няма"няма“, "снъъ -„снъъ – снаха"снаха“, "айдя„айдя – - хайде"хайде“, "папур„папур – - царевица"царевица“, "моркуф„моркуф- морков"морков“, "мой„мой – - може"може“, "ълвъ -„ълвъ – халва"халва“, "кусъ„кусъ – - коса"коса“, "кувач„кувач – - ковач"ковач“, "шилу„шилу – - шило"шило“, "жилу -„жилу – жило"жило“, "буклук„буклук – - боклук"боклук“, "бужур„бужур – - божур"божур“, "бузъ -„бузъ – боза"боза“ и още много други думи и изрази. С течение на времето хората повече се образоваха и говорът им се доближи до литературния.

Гостилица не може да се похвали с известни личности от национално значима стойност, но има много отлични специалисти, почти във всички области на науката и практиката (професори, доценти, старши научни сътрудници, научни доктори, лекари, инженери, агрономи, учители, военни специалисти, летци, строители, механици и т.н.). Влечение към образованието и просветата у жителите на селото е имало от незапомнени времена. Преди освобождението е основано класно училище, силно развито в началото на 20-ти век, когато през 1911 г. е открита нова голяма сграда с отделни класни стаи. В нея се помещава гостиловската прогимназия "В„В. Е. Априлов"Априлов“ в която са учили през някои години по около 200 ученика.

През 1894 година в селото е основано читалището "Христо„Христо Ботев"Ботев“ с първоначално име "Орач"„Орач“, в което е развивана многообразна културна дейтост. От 1954 г. то се помещава в собствен читалищен дом, разполагащ с библиотека, обширен салон и модерна сцена, гримьорни и др. От много десетилетия там са се изявявали самодейци от селото, и то като отлични актьори в постановката на редица класически пиеси или работи на самобитни местни автори. Освен това на гостиловската сцена са гастролирали едни от най-знаменитите български певци, и музиканти на народна и естрадна музика, хумористи, рецитатори, солисти и т.н.

От много време в селото съществува самобитна група за изворен фолклор, известна под колоритното име "Гостиливски„Гостиливски баби"баби“. Тези, така наречени, "баби"„баби“ представят със завидно артистично майсторство своите музикално-театрални програми при участието си в много фолклорни събития из страната и са спечелили призови места и награди в това число и на националния фолклорен фестивала в Копривщица. Най-вече, обаче, те са спечелили овациите, признателността и сърцата на публиката пред която са се представяли. Те пресъздават много народни обичаи, характерни за района, като Ладуване, Трифон зарезан, Лазаруване и др. Наситен с много зрелищност и изненади е селският обичай, познат там под името "Ялова„Ялова Понуда"Понуда“, когато всички жени се обличат като мъже, обикалят селото на голяма група и когато срещнат първия мъж го вдигат и го разнасят с тях. Този ден мъжете се страхуват да излизат по улиците и си стоят по къщите.

Важно събитие от живота в селото е "гостиловския„гостиловския събор"събор“ или както си го наричат там сбор или сбора (збора). Той се провежда всяка година на 21 сепрември, като традицията се спазва от незапомнени времена. Няма по-важен празник от сбора в това село! Преди много години, когато немотията е прогонвала хората от там дори по чужди държави, гостиловци са се прибирали чак от Америка за сбора. Вече в последния ден на лятото хората са се отпускали от усилния кърски труд, и са си правели равносметка за постигнатото. На сбора всички са пременени празнично и се събират в центъра, където свири селската музика (бандите) и се вият по две-три хора. Всеки дом е отворен и домакините посрещат познати и непознати гости (сборяни) от всякъде. Селото е "наводнено"„наводнено“ със сергии, стрелбища, въртележки и какво ли не още. Имало е години, когато сборът е продължавал по три дена.