Рисунка: Разлика между версии

Обикновено художниците си служат с рисунката като помощно средство при създаване на своите [[картина|картини]], графики и [[скулптура|скулптури]]. Тя е необходима при изясняване на идеята, която ще бъде вложена в произведението. Чрез нея трябва да се набележат някои основни проблеми и задачи при изпълнението му: композиция, улавяне движението на фигурите, пропорционирането им, набелязване на [[перспектива]]та и [[светлосянка]]та, запечатване на характерни особености. Понякога рисунката може да се превърне в самостоятелно произведение на изкуството. Сред всепризнатите майстори на рисунката са [[Леонардо да Винчи]], [[Микеланджело]], и[[Албрехт Дюрер|Дюрер]], [[Рубенс]] и [[Рембранд]]. Пример за рисувач е българският художник [[Илия Бешков]].

Създаването на рисунки е една от най-древните човешки дейности. Съхранени са пещерни рисунки датиращи от 20 000 г. пр. н. е. Те са правени върху стените с въглен и оцветени с бои приготвени от стрити на прах [[минерал]]ни вещества. Сред най-прочутите са рисунките в [[пещера|пещерите]] [[Ласко]], – [[Франция]], и [[Алтамира (пещера)|Алтамира]], – [[Испания]]. Създаването на рисунки продължава през цялата история на човечеството. Съхранени са рисунки принадлежащи на най-различни епохи и произлизащи от различни региони. През [[Средновековие]]то и [[Ренесанс]]а, майсторите са притежавали албуми със свои рисунки, които са служили като образец за учениците им.

Рисуването е пресъздаване на реални или имагинерни образи, събития, впечатления, импресии и т.н. до обединяването им в една [[Композиция (изобразително изкуство)|композиционна]], [[колорит]]на и идейна цялост. Различава се от простия акт на боядисване по вложените емоции и идеи, като картината е израз на вътрешни усещания.