Уикипедия

Елинистическа епоха: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 3:
 
== Обща характеристика ==
Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен от [[Йохан Густав Дройзен]] в труда му ''Geschichte des Hellenismus''<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |език=ru |цитат= }}</ref>, като е изграден по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“, т.е. натоварен е с духа на времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Именно силната експанзия на атическата култура обуславя една от най-характерните черти на елинистическата култураелинизма – смесването на елински с източни елементи.
[[Image:Philip V of Macedon.jpg|thumb|250px|Монета на [[Филип V]], с негово портретно изображение]]
 
Елинистическата епоха се приема като маркер на един отличителен културен етап в развитието на древна Гърция, изключително характерен с това, че се различава от класическата [[полис]]на култура. Този контраст между двете епохи е следствие от разпростирането на гръцките земи на Изток, завоювани от Александър Македонски, което смесва двете култури. С увеличаването на границите и съжителството на различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на общността на полиса.
 
Този контраст между двете епохи е следствие от разпростирането на гръцките земи на Изток, завоювани от Александър Македонски, което смесва двете култури. С увеличаването на границите и съжителството на различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на общността на полиса.
 
В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Това може да се твърди поради следното явление: въпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културни темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от източното население продължавали да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с техните традиционни представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а именно си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не така както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние си проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Елинистическа_епоха“.