Уикипедия

Костен мозък: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне {{без източници}}
редактирах сбъркана дума.
Ред 3:
'''Костният мозък''' ({{lang-la|Medulla ossea}}) изпълва каналите на тръбестите [[кост]]и и кухините в [[спонгиоза]]та на плоските [[кост]]и. Съществуват два вида костен мозък — червен и жълт. Червеният костен мозък произвежда кръвни клетки и с напредване на възрастта се превръща в жълт. Това се дължи на факта, че в него се натрупва [[мастна тъкан]].
 
Костният мозък е основен хемопоетиченхомеопетичен орган. Той произвежда всички кръвни клетки – еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити. Количеството му при израснал индивид е около 2600 g. Разделя се на червен и жълт. При раждането той е само червен. По време на израстването част от него претърпява мастна дегенерация и се трансформира в жълт. При израснали индивиди червеният костен мозък се намира в спонгиозата на плоските кости – гръдна кост, ребра, черепни кости, прешлени и в епифизите на някои дълги кости. Жълтият костен мозък се разполага в каналите на дългите кости. Червеният костен мозък е активен хемопоетичен орган, а жълтият костен мозък е неактивен, но в условията на усилена хемопоеза (напр. след големи кръвозагуби) може да се активира и трансформира в червен костен мозък.
 
Червеният костен мозък се изгражда от съединителнотъканна строма и кръвни клетки в различни етапи на развитие. Стромата представлява мрежа от съединителнотъканни влакна и клетки, напр. ретикуларни клетки, които имат фагоцитарна способност. Съдържа още: много макрофаги – те произлизат от моноцитите и имат фагоцитарна функция. Срещат се мастни клетки (липоцити) и остеобласти. В стромата се разполагат и кръвните клетки.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Костен_мозък“.