Едуард III: Разлика между версии

'''Едуард III''' ([[13 ноември]] [[1312]] – [[21 юни]] [[1377]]) (на [[английски език|английски]] : ''Edward III of England'' ; [[френски език|френски]] : ''Édouard III d'Angleterre'') е един от най-успешните [[Англия|английски]] монарси през [[Средновековие]]то. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща - – [[Едуард II (Англия)|Едуард II]] и превръща Кралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развиват законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната "черна„черна смърт"смърт“ – [[чума]]та. Едуард III остава на трона 50 години - – никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] и преди [[Джордж III]].

Едуард е коронясан на 14 години след детронирането на баща му. На 17 години чрез държавен преврат той отстранява своя регент - – Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да успее напълно да подчини Кралство Шотландия, през [[1337]] г. той се обявява за законен наследник на френския престол и така започва т. нар. впоследствие [[Стогодишна война]]. След няколко временни неуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия - – победите в [[битка при Креси|битката при Креси]] и [[Битка при Поатие (1356)|битката при Поатие]] довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.

== Биография ==

=== Ранни години ===

Едуард се ражда в [[Уиндзор]] на [[13 ноември]] [[1312]] и затова в ранните си години е наричан Едуард Уиндзорски. Управлението на баща му - – [[Едуард II (Англия)|Едуард II]], е напрегнато заради военни разгроми, бунтовни барони и корумпирани придворни, но раждането на мъжки наследник през [[1312]] временно затвърдило неговите позиции. Малкият Едуард е обявен за граф на Честър, когато е само на 12 дни. След по-малко от два месеца на негово разположение е предоставено цяло домакинство - – прислуга за неговия двор, така че да може да живее като пълнолетен благородник, независим от баща си.

На [[20 януари]] [[1327]], когато младият Едуард е само на 14 години, кралят е детрониран от своята съпруга - – [[Изабела Френска]], и нейния любовник, Роджър Мортимър - – първи граф на Марч. Едуард е коронясан като Едуард III на [[1 февруари]] и му е сформирано регентство, оглавявано от Изабела и Мортимър. Последният е [[де факто]] управляващият страната и подлага младия крал на постоянно унижение и незачитане.

=== Първи години на власт ===

С намерението да възстанови отстъпеното от Англия, той установява отново контрол над Беруик и спечелва решителна победа в битката при Халидон Хил през [[1333]] г. срещу войските на инфанта [[Дейвид II (Шотландия|Дейвид II Шотландски]]. Едуард III има достатъчно добри позиции, за да постави [[Едуард Балиол]] на шотландския престол (Дейвид II е изпратен в изгнание) и да поиска големи компенсации в земи от редица южни графства. Въпреки победите при Дъплин и Халидон, партията на [[Робърт I (Шотландия)|Брус]] скоро започва да възстановявавлиянието си и в края на [[1335]] г., след битката при Кълблийн, окупацията на Плантагенет започва да среща трудности, а партията на Балиол - – да губи позиции.

По същото време, през [[1336]] г. умира братът на Едуард III —– Джон Елтам, граф на Корнуол. В своя труд ''Gesta Annalia'' историкът Джон Фордън твърди, че Едуард убива брат си при скарване в [[Пърт]], но твърдението му не е подкрепено от други източници.

Всъщност Едуард III е принуден да води военните действия на два фронта - – предизвикателствата от страна на [[Франция|френската]] монархия му създават не по-малки грижи. Французите създават проблеми на краля в три направления. Първо - – те осигуряват постоянна подкрепа на шотландците по силата на франко-шотландско съглашение; [[Филип VI (Франция)|Филип VI]] защитава Дейвид II по време на изгнанието му и подкрепя шотландските набези в северна Англия. Освен това французите атакуват някои крайбрежни английски градове и така съдават слухове в Англия за повсеместна инвазия. Не на последно място, владенията на английския крал във Франция са застрашени – през [[1337]] г. Филип VI конфискува херцогството [[Аквитания]] и графството Понтийо.

Вместо да потърси мирно разрешение на конфликта като отдаде почит пред френския крал, Едуард III предявява претенции към френската корона в качеството си на единствен жив наследник от мъжки пол на починалия си дядо по майчина линия - – [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]]. Френските юристи отказват да признаят правото на Едуад върху френската корона. Те обявяват за действителен наследник на Филип IV неговия племенник – Филип VI и така се подготвя сцената за [[Стогодишна война|Стогодишната война]].

=== Войните продължават ===

Победата в морската битка при устието на река Шелда дава контрол на Англия върху [[Ла Манш]]. Победите [[битка при Креси|при Креси]] ([[1346]] г.) и Кале ([[1347]] г.) дават възможност на англичаните да прехвърлят трайно войски на континента. Военните действия са спрени от появата на [[чума]]та, но са подновени с повторното английско нахлуване през [[1355]] г. Английският престолонаследник - – [[Едуард, Черният принц]] разгромява френската конница [[битка при Поатие (1356)|при Поатие]] ([[1356]] г.) и пленява френския крал Жан II. През [[1359]] г. Черният принц обсажда [[Париж]] и победените французи започват мирни преговори. Договорът в Бретини ([[1360]] г.) дава на английската корона огромни области в северна и западна Франция. Войната е подновена през [[1369]] г., когато войските на третия син на Едуард III – [[Джон Гонт]], започват да завладяват Франция. Чумата обаче отслабва английската военна сила и през [[1375]] г. Англия губи повечето си завоевания във Франция. Едуард се съгласява с договора от Брюж да остави в английски ръце само крайбрежните градове – Кале, Бордо и Байон.

=== Постижения на управлението ===

Характерът на английското общество е коренно променен при царуването на Едуард III. Той се поучава от грешките на своя баща и не посяга на връзката си с английските благородници. Наемните войници заместват задължението на феодалите за военна служба като средство за събиране на армия. Облагането на търговията с данъци и на земята става основен източник на финансиране на войните на Едуард. Богатите търговци, както и другите представители на средната класа са редовни участници в парламентарните сесии. Парламентът окончателно е разделен на две Камари —– Камара на лордовете (в която членуват бароните, рицарите и духовниците) и Камара на Общините (в нея членуват представители на средната класа). Той се събира на сесии, за да осигурява финансирането на военните кампании на краля и за да приема закони. През [[1352]] г. със закон е дефинирана измяната, създаден е Съдът на Мира, който да подпомага дейността на местните шерифи ([[1361]] г.), а през [[1362]] г. английският език заменя френския като национален.

Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като техно верую в хода на военните кампании във Франция. Докато рицарите подчертават военната слава обаче, действителността показва цената на войната. Влиянието на църквата е намалено, но Джон Уиклиф оглавява движението за църковна реформа, което е предизвикано от експлоатацията на църквата от краля и папата. През [[1348]] - – 50 г. чумата опустошава населението на Европа. Мощната английска икономика е силно засегната от бързото вдигане на цените и заплатите. Неуспешните военни кампании на Джон Гонт във Франция водят до увеличено данъчно бреме за населението и подкопават популярността на Едуард III.

=== Последни години ===

Едуард III умира на [[21 юни]] [[1377]] г. в замъка Шийн —– Ричмънд (графство Съри).

== Предшественици ==