Централен държавен архив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 26:
| карта-описание =
}}
'''Централният държавен архив''' е дирекция в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref name="даа">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.archives.government.bg/6-Централен_държавен_архив | заглавие=Централен държавен архив |достъп_дата =25 октомври 2017 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Държавна агенция „Архиви“ |език=bg |цитат= }}</ref>
 
== Дейност ==
Ред 36:
Създаването на архива е свързано с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архивен фонд и ПМС № 344 от 18 април 1952 г. На тяхна основа през 1952 г. са формирани два централни архива – [[Централен държавен исторически архив]] (ЦДИА) и Централен държавен архив на [[Народна република България]] (ЦДА на НРБ) с разграничителна дата на техните фондове 9 септември 1944 г. 20 години по-късно със заповед на министъра на информацията и съобщенията от 2 януари 1974 г. е учреден Централен държавен технически архив (ЦДТА) с предмет на дейност комплектуване, обработване, съхраняване и организиране на използването на ценните технически документи. От 1979 г. ЦДИА става и национално хранилище за копия на документи за българската история, съхранявани в чуждестранни архивни средища.<ref name="даа"/>
 
С ПМС № 268 от 30.12.1992 г. е извършено преструктуриране на архивната система. Съществуващите три централни архива (ЦДИА, ЦДА на НРБ и ЦДТА) са преобразувани в Централен държавен архив (ЦДА) към Главно управление на архивите при [[Министерски съвет]]. Пръснатите до обединението работни помещения, читални, лаборатории и архивохранилища са събрани през 1992 г. на едно място в сградата на ул. „[[Московска (улица в София)|Московска]]“ 5. След допълнително строителство в нея са оборудвани нови архивохранилища за най-ценните и често използвани документи. На основата на сключения на 8 юли 1993 г. договор между Главно управление на архивите при Министерски съвет и Висшия съвет на [[Българска социалистическа партия]] в архива са приети създадените до 10 ноември 1989 г. документи на бившия Централен партиен архив на [[ЦК на БКП]]. За да се избегне дублирането при изписването на архивната сигнатура, към номерата на фондовете е въведена буквена индентификация: за фондовете на бившия ЦДИА – „К“, за ЦДТА – „А“ и за фондовете на бившия Централен партиен архив на ЦК на БКП – „Б“. През 1999 г. в архива постъпват на съхранение и стават част от неговия архивен масив документите на „Българска фотография“ ЕАД, което в продължение на десетилетия изпълнява функциите на държавен фотоархив.<ref name="даа"/>
 
== Фонд ==
Ред 44:
През годините ръководители са:<ref name="даа"/>
*Централен държавен исторически архив
** Илия Илиев (1953–19571953 – 1957)
** Панайот Панайотов (1957–19721957 – 1972)
** Надежда Пръвчева (1972–19781972 – 1978)
** Димитър Минцев (1978–19861978 – 1986)
** Лидия Букарева (1986–19921986 – 1992)
* Централен държавен архив на Народна република България
** Христо Христов (1952)
** Ангел Кузманов (1953–19541953 – 1954)
** Кирил Василев (1954–19581954 – 1958)
** Иван Пейков (1958–19721958 – 1972)
** Тодорка Зашева (1972–19831972 – 1983)
** Славян Барутчийски (1983–19921983 – 1992)
*Централен държавен технически архив
** Димитър Минцев (1974–19781974 – 1978)
** Василка Дамянова (1978–19821978 – 1982)
** Иван Каров (1983–19861983 – 1986)
** Венцислав Велчев (1986–19921986 – 1992)
* Централен държавен архив
** Златина Николова (1993)
** Цочо Билярски (1993–19971993 – 1997)
** Георги Чернев (1997–20101997 – 2010)
** Стефка Петрова (2010 - – )
 
== Източници ==