Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fruzhin (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Fruzhin (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
== Обстановка ==
[[Файл:Prince fruzhin of bulgaria.jpg|мини|200п|ляво|Княз Фружин]]
В началото на 15 в. победоносните завоевателни войни на Османската империя са прекъснати. През [[1402]] г. войските на [[султан]] [[Баязид I]] са разгромени от тимуридите, той самият е пленен и по-късно е убит, но турските принцове са спасени от войските на съюзните им сръбски князе. Настъпват междуособни борби за наследството и трона, които продължават цяло десетилетие и отслабват допълнително османската държава. Византия урежда едностранно отношенията си с турците на Сюлейман челеби с Галиполския договор. В [[1403]] – [[1404]] владетелите на застрашените [[Унгария|Маджарско]], [[Сърбия]], [[Босна]], [[Влашко]] сключват военен съюз воден от бъдещия император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]].
 
Към този съюз се присъединяват цар [[Константин II Асен]] (син на [[видин]]ския [[цар]] [[Иван Срацимир]] и владетел на силно отслабеното и териториално съкратено [[Видинско царство]]) и неговият първи братовчед княз [[Фружин]] (син на цар [[Иван Шишман]]). Възползвайки се от вътрешната криза в [[Османската империя]] през [[1404]] или [[1408]] г., те прогонват турците от [[Видин|Бъдин]]. Подпомогнати от влашкия войвода Мирчо Стари, а по-късно от босненския крал Остоя и фактическиунгарския владетел Сигизмунд, те вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското владичество на Балканския полуостров.<ref name=":0">Константинов, П., [https://chitanka.info/book/1644-istorija-na-bylgarija-s-njakoi-premylcha „История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 “], Глава VI</ref> Въстанието първоначално имало голям успех; българската власт била възстановена на значителна територия. През [[1409]] Баязидовият син Сюлейман обаче успял да изтласка въстаналите войски към долината на [[Морава (река)|река Морава]], където им нанесъл поражение.<ref name=":0" />
 
Според други източници въстанието продължило доста по-дълго и било потушено през [[1413]] край река [[Темска]] (приток на река [[Българска Морава]]).<ref name=":0" />
Според редица сведения Константин II Асен управлява своето царство почти до смъртта си през 1422 г. и най-вероятно, включвайки се в създадената от крал Сигизмунд I християнска коалиция срещу турците, едновременно е подпомогнал братовчед си Фружин в опита му да отстои бащините си владения.
 
Константин II Асен вероятно управлява своето царство почти до смъртта си през [[1422]] г.
 
== Ход ==
Кампанията започва с настъпление в Подунавието. След успешно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в [[1404]] г. от влахо-българската войска е превзета [[Силистра]], а през [[1406]] г. и по-голямата част от [[Добруджа]] и земи във [[Видинско]]. В [[1407]]– [[1408]] г. Мирчо Стари разбива турците при [[Дръстър]] и ангажира срещу себе сипривлича [[Акънджии|акънджийските отряди]], докато царятКонстантин ІІ Асен, заедно с Фружин, действа в западните български предели. В Северозападна България военнитеВоенните действия в [[Поморавие|Нишко]] и [[Тимошко]] придобиват голям размах през [[1408]] г. обхващайки почти всички територии на [[Видинско царство|Видинското царство]] и достигат тези на бившето [[Търновско царство]]. Във [[Видин]], [[Ниш]] и [[Пирот]] турското господство е ликвидирановременно премахнато. С унгарската армия на крал Сигизмунд се движи [[Иван Шишман|Шишмановият]] син [[Фружин]]. Двамата водачи се ползват с подкрепата и на сръбския [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].
 
В [[1408]] г. претендентът за османския трон [[Сюлейман Челеби]] започва контраофанзива и настъпва по долината на река [[Морава (река)|Морава]], атакува центъра на земите на цар Константин ІІ Асен между Пирот и Ниш по р. Темска и превзема крепостта [[Темско]] край Пирот, като нанася тежък удар върху антиосманските сили. В [[1409]] от [[Въстание срещу Муса|въоръжените сблъсъци на бунта]] са обхванати [[Провадия|Овеч и Провадийско]], [[Айтос]]ко, [[Аспарухово (Област Варна)|Овчага]], [[Мадара]], [[Велес]] и др.
 
ВПрез [[14081412]] г. претендентът за османския трон, [[СюлейманМуса Челеби]] започва контраофанзива и настъпва по долината на река [[Морава (река)|Морава]], атакува центърапротивник на земитеСюлейман на цар Константин ІІ Асен между Пирот и Ниш по р. Темска и превзема крепостта [[Темско]] край ПиротЧелеби, като нанася тежък удар върху антиосманските сили. В [[1409]] от [[Въстание срещу Муса|въоръжените сблъсъци на бунта]] са обхванати [[Провадия|Овеч и Провадийско]], [[Айтос]]ко, [[Аспарухово (Област Варна)|Овчага]], [[Мадара]], [[Велес]] и т.н. През [[1412]] г. другият претендент за османския трон [[Муса Челеби]] завзема Видин и други крепости северно от Балкана, продължава похода си от Западна към Североизточна България и оттам – към [[Македония (област)|Македония]]. С нечувани изстъпления до [[април]] [[1413]] г. турците установяват някаквовластта господствоси, но съпротивата продължава и българскитевъстаническите отряди вземат страната на третия претендент за османския трон и бъдещ султан [[Мехмед I]]. Муса е убит от него в битката при [[Калково (Софийско)|с. Чамурлии]], Софийско, пленените християни са освободени и с българския цар, влашкия войвода и т.н.други е договорен мир, но в [[1416]] г. в [[Лудогорие]]то избухва въстание срещу султан [[Мехмед I]], водено от шейх [[Махмуд Бедредин Симави|Бедредин Симави]], който проповядва равенство и братство между християни и мюсюлмани и естествено е подкрепен от българското население на полуострова. Следват нови битки и кръвопролития в цяла България. В [[1417]] съпротивата в Североизточна България е подавена и многобройни турски войски минават във Влашко. В южна посока турците атакуват и същата година завладяват част от [[Албания]]. Шейхът е обесен в Сяр в [[1418]] г. Константин и Фружин не са пленени. Фружин намира убежище в Маджарско[[Кралство Унгария|Унгария]], а по-късно и Константин се оттегля в [[Белград]], където умира в [[1422]] г.
 
== Значение ==
Line 20 ⟶ 24:
<references />
== Библиография ==
* ''Константинов, П.'', [https://chitanka.info/book/1644-istorija-na-bylgarija-s-njakoi-premylcha „История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001]“, [https://chitanka.info/text/2992/6#textstart Глава VI]. София, 2001
* ''Пейчев, А. и др.'' „1300 години на стража“. София, 1984, Военно издателство, с. 98
* [https://books.google.bg/books?id=OXS7AAAAIAAJ Annual, Volume 17], The Board 1982