Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fruzhin (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Fruzhin (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
== Обстановка ==
[[Файл:Prince fruzhin of bulgaria.jpg|мини|200п|ляво|Княз Фружин]]
В началото на 15 в. победоносните завоевателни войни на Османската империя са прекъснати. През [[1402]] г. войските на [[султан]] [[Баязид I]] са разгромени от тимуридитемонголския завоевател Тимур (Тамерлан) в битката при Анкара, а той самият еумира плененв иплен. по-късноПриелият евасалитет убит,княз но[[Стефан турскитеЛазаревич]] принцовеи сарицарите спасениму спасяват един от войскитесиновете на съюзнитеБаязид ими сръбскисултанската князехазна. Настъпват междуособни борби за наследството и трона, които продължават цяло десетилетие и отслабват допълнително османската държава. Византия урежда едностранно отношенията си с турците на Сюлейман челеби с Галиполския договор. В [[1403]] – [[1404]] владетелите на застрашените [[Унгария|Маджарско]], [[Сърбия]], [[Босна]], [[Влашко]] сключват военен съюз воден от бъдещия император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]].
 
Към този съюз се присъединяват цар [[Константин II Асен]] (син на [[видин]]ския [[цар]] [[Иван Срацимир]] и владетел на силно отслабеното и териториално съкратено [[Видинско царство]]) и неговият първи братовчед княз [[Фружин]] (син на цар [[Иван Шишман]]). Възползвайки се от вътрешната криза в [[Османската империя]] през [[1404]] или [[1408]] г., те прогонват турците от [[Видин|Бъдин]]. Подпомогнати от влашкия войвода [[Мирчо Стари]], а по-късно от босненския крал [[Остоя Раякович|Остоя]] и унгарския владетел Сигизмунд, те вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското владичество на Балканския полуостров.<ref name=":0">Константинов, П., [https://chitanka.info/book/1644-istorija-na-bylgarija-s-njakoi-premylcha „История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 “], Глава VI</ref> Въстанието първоначално имало голям успех; българската власт била възстановена на значителна територия. През [[1409]] Баязидовият син Сюлейман обаче успял да изтласка въстаналите войски към долината на [[Морава (река)|река Морава]], където им нанесъл поражение.<ref name=":0" />
 
Според други източници въстанието продължило доста по-дълго и било потушено през [[1413]] край река [[Темска]] (приток на река [[Българска Морава]]).<ref name=":0" />
Ред 12:
 
== Ход ==
{{без източници}}
 
Кампанията започва с настъпление в Подунавието. След успешно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в [[1404]] г. от влахо-българската войска е превзета [[Силистра]], а през [[1406]] г. и по-голямата част от [[Добруджа]] и земи във [[Видинско]]. В [[1407]]– [[1408]] г. Мирчо Стари разбива турците при [[Дръстър]] и привлича [[Акънджии|акънджийските отряди]], докато Константин ІІ Асен, заедно с Фружин, действа в западните български предели. Военните действия в [[Поморавие|Нишко]] и [[Тимошко]] придобиват голям размах през [[1408]] г. обхващайки почти всички територии на [[Видинско царство|Видинското царство]] и достигат тези на бившето [[Търновско царство]]. Във [[Видин]], [[Ниш]] и [[Пирот]] турското господство е временно премахнато. С унгарската армия на крал Сигизмунд се движи [[Иван Шишман|Шишмановият]] син [[Фружин]]. Двамата се ползват с подкрепата и на сръбския [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].