Хайнер Мюлер: Разлика между версии

Хайнер Мюлер е роден на 9 януари 1929 г. в [[Епендорф]], [[Саксония]]. През 1935 г. постъпва в училището на Бройнсдорф. От 1939 до 1947 г. Мюлер живее с родителите си във Варен (Мюриц). Тук учи в средно училище и поради добрите си оценки получава свободно място в гимназията, което е в зависимост от членството в ''[[Хитлерюгенд]]''. Малко преди края на войната, Хайнер Мюлер е мобилизиран в ''[[Служба за трудова повинност|Службата за трудова повинност]]'' и във ''[[Фолксщурм]]а'' (народното опълчение). Бащата на Мюлер, който като социалдемократ е бил арестуван временно през 1933 г., след 1946 г. става член на ''[[Германска единна социалистическа партия|Германската единна социалистическа партия]]'' [[ГЕСП]] и партиен функционер. Въпреки това в знак на протест през 1951 г. напуска [[ГДР]] заедно с жена си и втория си син<ref name="Sorensen">[http://books.google.de/books?id=US4UXJKLEzcC&pg=PA427&lpg=PA427&dq=heiner+m%C3%BCllermüller+volkssturm&source=bl&ots=dLO3fg7WpA&sig=GmlX950G0CuCXlJEeTAgzSszEW4&hl=de&sa=X&ei=f4olU629LrTR4QSZjYDYCw&ved=0CFoQ6AEwBw#v=onepage&q=heiner%20m%C3%BCller20müller%20volkssturm&f=false Bengt Algot Sørensen: ''Geschichte der deutschen Literatur 2: Vom 19. Jahrhundert bis zur Gegenwart'', C.H. Beck, München, 2010, S. 427]</ref>.

От 1950 г. Мюлер пише литературни критики за в-к ''Зонтаг'' и за културно-политическия алманах ''Ауфбау'', а от 1953 г. и за списание ''Нойе дойче литератур''. През 1954 г. Мюлер става член на ''Съюза на немските писатели'', където от 1957 г. заема поста научен сътрудник в отдел "Драма"„Драма“. Това е времето, когато се осъществява премиерата на пиесата му ''"Десет„Десет дни, които разтърсиха света"света“'' (Zehn Tage, die die Welt erschütterten).

През 1957/58 г. Хайнер Мюлер работи като редактор на младежкото списание ''Юнге кунст'', а през 1958 г. става сътрудник на ''Театър Максим Горски'' в [[Берлин]] и писател на свободна практика. През същата година са премиерите на пиесите му ''"Die„Die Korrektur"Korrektur“'' и ''"Der„Der Lohndrücker"Lohndrücker“''.

Пиесата на Хайнер Мюлер ''"Die„Die Umsiedlerin"Umsiedlerin“'' е свалена след премиерата през 1961 г. Авторът е изключен от ''Съюза на писателите'', което е равносилно на забрана за упражняване на професията. Мюлер получава подкрепа от видните културни дейци [[Петер Хакс]], [[Ханс Айслер]] и литературоведа Ханс Майер. Намира работа в радиото, в [[ДЕФА]] и телевизията, предимно под [[псевдоним]].

Мюлер пише пиесата ''"Филоктет"„Филоктет“'' (Philoktet) (премиерата е през 1968 г. в [[Мюнхен]]) и превежда за режисьора [[Бено Бесон]] драмата ''"Едип„Едип тиранин"тиранин“'' (Ödipus Tyrann) от [[Софокъл]] (премиерата е през 1967 г. в ''Дойчес театър'', Берлин). Забранената в ГДР пиеса на Хайнер Мюлер ''"Mauser"„Mauser“'' има премиера през 1975 г. в [[САЩ]] и през 1980 г. в [[Кьолн]]. Пиесата ''"Germania„Germania Tod in Berlin"Berlin“'' е поставена за първи път през 1978 г. по време на ''Мюнхенските театрални дни'', а премиерата на ''"Хамлетмашина"„Хамлетмашина“'' (Die Hamletmaschine) е през 1979 г. в [[Париж]]. Пиесата ''"Поръчението"„Поръчението“'' (Der Auftrag) е поставена през 1982 г. в [[Бохум]]. През 1984 г. Хайнер Мюлер става член на ''Академията на изкуствата на ГДР''. През 1988 г. е възстановено членството му в ''Съюза на немските писатели''.

През 1990 г. град [[Франкфурт на Майн]] организира фестивала "Експеримента"„Експеримента“ (Experimenta) в чест на Хайнер Мюлер с многобройни гостуващи постановки на пиесите му от страната и чужбина.

През 1992 г. Хайнер Мюлер поема ръководството на Брехтовия театър ''Берлинер ансамбъл'' заедно с четирима други режисьори. През 1993 г. поставя музикалната драма на [[Рихард Вагнер]] ''"Тристан„Тристан и Изолда"Изолда“'' в [[Байройт]]. Последната му постановка, ''"Удържимият„Удържимият възход на Артуро Хи"Хи“'' от Бертолт Брехт, е през юни 1995 г. в ''Берлинер ансамбъл'', като до днес издържа повече от 400 представления<ref>[http://www.berliner-ensemble.de/repertoire/titel/31/aufhaltsame-aufstieg-des-arturo-ui-der ''Über 385 Vorstellungen der Inszenierung von Heiner Müller'' Repertoire des BE]</ref>.