Христо Топракчиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Stephan (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Stephan (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 14:
Христо Топракчиев заедно със [[Симеон Петров]] първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на [[Луи Блерио]] за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев.
 
В началото на Балканската война, Топракчиевна няколко17 пътиоктомври лети1912 ниског., Топракчиев извършва разузнавателен полет над [[Одрин]]. Той лети ниско, всявайки ужас у турците.
 
Поручик Христо Топракчиев е първата жертва на българската военна авиация. Той загива при катастрофазлополука на [[19 октомври]] [[1912]] г. На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: "Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев." Той загива при облитане на своя самолет "Блерио", руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Самолетът му се разбива близо до летището.
 
Дълго време над това скръбно събитие в историята на българската авиация тегне твърдението, че Топракчиев е първата жертва в историята на световната военна авиация и че той загива при изпълнение на бойна задача. То се заражда след 1930 г. в различни варианти, които носят отражението на своето време - стоварване на вината върху доставените от Русия нискокачествени самолети "Блерио" и по-късно, по време на социализма, - героизирането на Топракчиев като член на партията на тесните социалисти. Историческата истина е, че първата жертва на военната авиация е италианският летец Пиетро Манзини, който загива на 12 август 1912 г. по време на Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка.
Ред 24:
==Литература:==
 
Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, Част първа. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1995, с.33.
 
[[Категория:Българи|Топракчиев, Христо]]