Хенрик Виенявски: Разлика между версии

Дядото на Виенявски, с еврейски произход, Хершек Мейер Хелман, бил бръснар от Виенява, тогава самостоятелен град близо до Люблин. Баща му – Волф Хелман сменя името си на Тадеуш Виенявски, за да се впише в полското общество. Името си сменя на квартала, в който живее - – Виенява. Преди да получи медицинската си диплома се покръства. Тадеуш Виенявски показва особени заслуги в Ноемврийското въстание, за което двукратно е удостоен с Военен кръст. От връзката на д-р Виенявски и дъщерята на еврейски доктор от Варшава Юзеф Волф (Регина – сестра на живеещия в Париж пианист и композитор Едвард Волф) на бял свят се появява гениалният цигулар.  

Първата учителка на Хенрик е неговата майка, после се обучава при Ян Хорнзел, цигулар на Театър Велки във Варшава, а след това при Антони Парис и Станислав Сервачински, солист и концертмайстор на Будапещенската опера. През 1843 г., когато е на осем години, заминава за Париж, където първоначално учи под ръководството на Клавел, а след година се мести в Парижката консерватория. На 11-годишна възраст завършва консерваторията с  първа награда и златен медал. След това в продължение на две години продължава своето обучение при Масарт. След това 2 месеца изнася концерти в Санкт Петербург. През 1849 г. отново заминава за Париж, където учи отново в Консерваторията за композитор и отново завършва с отличие. През същата година се среща с Ференц Лист и Карол Липински.

През 1850 г., заедно със своя брат Юзеф, започва концертната си дейност, във всички по-големи градове на Руската империя, след това в много европейски страни, като навсякъде предизвиква неописуеми емоции. След много успехи, през 1860 г. приема функцията на първа цигулка в царския двор и солист на Руското музикално общество. Едновременно с това преподава цигулка в т.нар. музикални часове на това общество, които през 1862 г. се трансформират в консерватория. Тук със своята няколкогодишна успешна педагогическа дейност оформя ядрото на петербурската цигуларска школа, която е развита от Леополд Ауер в прекрасна руска школа. Всяка година в продължение на 3- – 4 месеца изнася концерти в други европейски страни (между които Холандия, Белгия, Англия). През 1860 г. се жени за Изабела Хемптън, на която посвещава ''Легенда оп.17''.

Сред виртуозните му творби най-често днес се изпълнява ''Scherzo-Tarantella''. Голяма популярност придобива и ''Fantazja faustowska'' („Фаустовска фантазия”фантазия“), композирана щест години след премиерата на операта на Шарл Гуно. Тогава много композитори разработват мелодии от операта ''Фауст'' (Анри Вийотан, Алард, Сарасате), но днес се изпълнява предимно варианта на Виенявски. Лиризмът в творчеството на Виенявски се проявява и в ''Легенда'', изпълнявана не само в оригиналната версия на цигулка с оркестър, а по-често и с пиано, композирана най-вероятно като израз на любовта му към Изабела Хемптън, бъдещата му жена.