Теодорих Велики: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguation |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22:
Теодорих се смята за ''Дитрих фон Берн'' от „[[Песен за Нибелунгите]]“ (''Nibelungensage''). Той е една от най-важните личности от времето на [[Великото преселение на народите]], за кратко е крал на [[вестготи]]те след победата му над [[Одоакър]] от [[Италия]].
Теодорих се счита за един от най-големите владели в световната история. Неговото двустранно възпитание, германски произход и [[Византия|византийско]] възпитание, се проявява в опита му за
От осемгодишна възраст, Теодорих прекарва почти десет години (от ок. [[462]] до [[469]]) като заложник в двора на източноримския император [[Лъв I (император)|Лъв I]], където получава познания в римската практика на управление и начин на живот.
През [[469]] г. се връща в [[Панония]] и през [[474]] г. наследява трона на баща си [[Тиудимир]]. По-късно
През [[471]] г., начело на шестхилядна войска, започва от Панония грабителски походи във византийските провинции на [[Балканите]].
Ред 34:
През [[476]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] му предоставя областта Систово (''Sistowo'', [[Новае|Нове]], [[Свищов]]) и му дава титлата ''императорски [[magister militum]] praesentalis''.
През [[478]] г. Теодорих се съюзява и заедно с [[Теодорих Страбон]] (''Theoderich Strabo'') предприема поход срещу [[Далмация]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. Страбон обаче отива отново при византийците, a Теодорих, стигнал до околността на [[Константинопол]], е разбит от византийските войски. Оттегля се в [[Епир]], опустошвайки Тракия и Македония, но вече е останал само с 6000
В [[479]] г.
След смъртта на Сабиниан и на Страбон в [[481]] г. се сключва мирен [[договор]] между Зенон и Теодорих. Теодорих получава по-голяма заселническа територия в [[Долна Мизия]] и [[Крайбрежна Дакия]] (''Moesia II'' и ''Dacia Ripensis'') и е обявен през [[484]] г. за [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с [[Деций Марий Венанций Василий]].
|