Теодорих Велики: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguation
мРедакция без резюме
Ред 22:
Теодорих се смята за ''Дитрих фон Берн'' от „[[Песен за Нибелунгите]]“ (''Nibelungensage''). Той е една от най-важните личности от времето на [[Великото преселение на народите]], за кратко е крал на [[вестготи]]те след победата му над [[Одоакър]] от [[Италия]].
 
Теодорих се счита за един от най-големите владели в световната история. Неговото двустранно възпитание, германски произход и [[Византия|византийско]] възпитание, се проявява в опита му за миромирно съвместно съществуване между римляни и готи.
 
От осемгодишна възраст, Теодорих прекарва почти десет години (от ок. [[462]] до [[469]]) като заложник в двора на източноримския император [[Лъв I (император)|Лъв I]], където получава познания в римската практика на управление и начин на живот.
 
През [[469]] г. се връща в [[Панония]] и през [[474]] г. наследява трона на баща си [[Тиудимир]]. По-късно служилслужи в императорската армия като офицер на [[Балкански полуостров|Балканите]]. За младежките години на Теодорих има добри сведения в само фрагментно останалото историческо произведение на ''Malchus от Philadelphia''.
 
През [[471]] г., начело на шестхилядна войска, започва от Панония грабителски походи във византийските провинции на [[Балканите]].
Ред 34:
През [[476]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] му предоставя областта Систово (''Sistowo'', [[Новае|Нове]], [[Свищов]]) и му дава титлата ''императорски [[magister militum]] praesentalis''.
 
През [[478]] г. Теодорих се съюзява и заедно с [[Теодорих Страбон]] (''Theoderich Strabo'') предприема поход срещу [[Далмация]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. Страбон обаче отива отново при византийците, a Теодорих, стигнал до околността на [[Константинопол]], е разбит от византийските войски. Оттегля се в [[Епир]], опустошвайки Тракия и Македония, но вече е останал само с 6000 войнивоини и е принуден да започне преговори.
 
В [[479]] г. управителяуправителят на [[Воден]] магистър [[Сабиниан Магн|Сабиниан Велики]] с командваната от него войска от [[прабългари|българи]] и римляни разбива отряда от войската му, командван от брат му Теудимунд, в който са майката и сестрата на краля,. самоСамо това, че изоставя войнитевоините си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост, позволява на Теудимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан убеждава императора да не сключва мир, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистърамагистърът става жертва на интрига и е убит с измама от императора в [[481]]  г.
 
След смъртта на Сабиниан и на Страбон в [[481]] г. се сключва мирен [[договор]] между Зенон и Теодорих. Теодорих получава по-голяма заселническа територия в [[Долна Мизия]] и [[Крайбрежна Дакия]] (''Moesia II'' и ''Dacia Ripensis'') и е обявен през [[484]] г. за [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с [[Деций Марий Венанций Василий]].