Хенрик Виенявски: Разлика между версии

'''Хе&#768;нрик Виеня&#768;вски''' или '''Веня&#768;вски'''<ref>Правилна транскрипция на името.</ref> ({{lang-pl|Henryk Wieniawski}}) е полски [[цигулар]], педагог и [[композитор]]. Изкуството му е виртуозно със склонност към поетична углъбеноствглъбеност. Пише музика само за цигулка. Автор е на 2 концерта за цигулка, [[Полонеза|полонези]], [[Мазурка|мазурки]], вариационни творби, етюди и др. Роден е в семейство на полски евреи. Неговият талант е забелязан рано. Завършва [[Парижка консерватория|Парижката консерватория]] през 1846 г. 

Дядото на Виенявски, с еврейски произход, Хершек Мейер Хелман, бил бръснар от Виенява, тогава самостоятелен град близо до [[Люблин]]. Баща му – Волф Хелман сменя името си на Тадеуш Виенявски, за да се впише в полското общество. Името си сменя на квартала, в който живее – Виенява. Преди да получи медицинската си диплома се покръства. Тадеуш Виенявски показва особени заслуги в Ноемврийското въстание, за което двукратно е удостоен с Военен кръст. От връзката на д-р Виенявски и дъщерята на еврейски доктор от Варшава Юзеф Волф (Регина – сестра на живеещия в [[Париж]] пианист и композитор Едвард Волф) на бял свят се появява гениалният цигулар.

Първата учителка на Хенрик е неговата майка, после се обучава при Ян Хорнзел, цигулар на Театър Велки във [[Варшава]], а след това при [[Антони Парис]] и [[Станислав Сервачински]], солист и концертмайстор на Будапещенската опера. През 1843 г., когато е на осем години, заминава за Париж, където първоначално учи под ръководството на Клавел, а след година се мести в Парижката консерватория. На 11-годишна възраст завършва консерваторията с първа награда и златен медал. След това в продължение на две години продължава своето обучение при Масарт. След това 2 месеца изнася концерти в [[Санкт Петербург]]. През 1849 г. отново заминава за Париж, където учи отново в Консерваторията за композитор и отново завършва с отличие. През същата година се среща с [[Ференц Лист]] и [[Карол Липински]].

През 1850 г., заедно със своя брат Юзеф, започва концертната си дейност, във всички по-големи градове на Руската империя, след това в много европейски страни, като навсякъде предизвиква неописуеми емоции. След много успехи, през 1860 г. приема функцията на първа цигулка в царския двор и солист на Руското музикално общество. Едновременно с това преподава цигулка в т.нар. музикални часове на това общество, които през 1862 г. се трансформират в консерватория. Тук със своята няколкогодишна успешна педагогическа дейност оформя ядрото на петербурската цигуларска школа, която е развита от [[Леополд Ауер]] в прекрасна руска школа. Всяка година в продължение на 3 – 4 месеца изнася концерти в други европейски страни (между които [[Холандия]], [[Белгия]], [[Англия]]). През 1860 г. се жени за Изабела Хемптън, на която посвещава ''Легенда оп.17''.

През 1872 г., след 12 г. напуска Русия и заедно с [[Антон Рубинщайн]] заминават на голямо турне в САЩ. В продължение на 8 месеца изнасят 215 концерта. Виенявски остава в Америка до 1874 г. като изнася концерти с известната певица Паулина Лукка. След завръщането си в Европа през 1874 г. започва педагогическа дейност в консерваторията в [[Брюксел]] като заместник на [[Анри Вийотан]] до септември 1877 г. (негов ученик е и Йожен Изаи). В резултат на засилващите се сърдечни проблеми и прекомерно затлъстяване в последните години от своя живот концертира седнал. Умира в Москва. Погребан е във Варшава. В погребалното шествие участват 40 хиляди души. 

От 1935 г. на всеки 5 години (с изключение на периода на окупация) се провежда Международен конкурс за цигулари на името на Хенрик Виенявски, предназначен за цигулари до 30-годишна възраст. Първият конкурс се провежда във Варшава, по инициатива на Адам Виеняваски, племенник на известния цигулар. Вторият конкурс се провежда през 1953 г. в [[Познан]], където се провеждат до днес.

Най-голяма популярност придобива ''Концерт за цигулка d-moll op. 22''. След концертите на [[Паганини]], това е най-често записвания и изпълняван концерт за цигулка написан от виртуоза. Идеята за тази творба се ражда още през зимата на 1855 г., но е реализирана едва след 7 години. По-ранният, ''Концерт за цигулка fis-moll'' композиран от 8-годишния Виенявски, е по-малко популярна.

Сред виртуозните му творби най-често днес се изпълнява ''Scherzo-Tarantella''. Голяма популярност придобива и ''Fantazja faustowska'' („Фаустовска фантазия“), композирана щест години след премиерата на операта на [[Шарл Гуно]]. Тогава много композитори разработват мелодии от операта ''Фауст'' (Анри Вийотан, Алард, Сарасате), но днес се изпълнява предимно варианта на Виенявски. Лиризмът в творчеството на Виенявски се проявява и в ''Легенда'', изпълнявана не само в оригиналната версия на цигулка с оркестър, а по-често и с пиано, композирана най-вероятно като израз на любовта му към Изабела Хемптън, бъдещата му жена.