Боен слон: Разлика между версии

[[File:Slaget_ved_Zama_-_Cornelis_Cort,_1567.jpg|300px|thumb|„[[Битка при Зама|Битката при Зама]]“ предопределила съдбата на [[пунически Картаген]], а с неговия край изчезнало античното наследство на древните семитски цивилизации - – изображението на [[Корнелис Корт]] следва дословно предаденото във [[всеобща история]].]]

Не е известно точно от кога слона се като бойно средство и оръжие. Първите известни данни за това са от XVI век пр.н.е., след което със сигурност бойни слонове се използват от асирийската армия. В Древен Китай по време на управлението на династията Шан (1600—1027 г. пр.н.е.) също са отглеждани и използвани бойни слонове. Най-значимото и масово използване на бойни слонове е в Индия, където опитомявали [[индийски слон]]ове за военни нужди, което е отбелязано в древноиндийския епос [[Махабхарата]]. През древността и античността използването на бойни слонове в Индия е масова практика. Към IV век пр.н.е. на специалната дървена платформа качена на гърба на бойните слонове се побирали по четирима бойци въоръжени с дротики и лъкове. Също така от височината на бойниците се предавали лесно команди на войската. Първоначално слоновете се използвали успешно срещу вражеската пехота, а по времето след фалангата на древните македонци и с настъплението на римляните - – срещу вражеската кавалерия. На разбеснелите се бойни слонове излезли извън контрол и/или обърнали се срещу своята армия се разбивали със специално длето и чук черепите.

Първата среща на европейска армия с бойни слонове била в [[битка при Гавгамела|битката при Гавгамела]], при която персите разполагали с 15 бойни слона, след което Александър Македонски зачислил пленените в македонската армия. Постепенно, след походите на Александър Македонски до Индия и срещата му с [[Пор]] (разполагал с 150-200 добре обучени бойни слона), тактическата употреба на бойните слонове се променя. [[Пунически Картаген]] например използвал бойни [[африкански слон]]ове в самостоятелни бойни единици за пробиване на вражите линии, като същевременно целял с използването на бойните слонове и постигането на максимален психологически ефект върху противниковите бойци, чийто коне на кавалеристите се подплашвали и бягали подушвайки отделяната миризма от слоновете. [[Пуни]]те, и в частност съюзените им [[нумидийци]], опитомявали като боен слон изчезнал подвид на днешния африкански слон от саваната, чийто ареал достигал до Средиземно море и бил масово разпространен в Магреб и в цяла Северна Африка по онова време. По него време климатът в Северна Африка бил значително по-мек и влажен, т.е. и по-студен от днешния, което благоприятствало развитието на растителността като масова храна за тези животни. От друга страна употребата и управлението на бойните слонове било във висша степен майсторско изкуство и изсквало много добри познания и опит, а освен всичко останало за издръжката и обоза на бойните слонове се изисквало отделянето на огромни средства от [[хазна]]та, което било по силите единствено на богати държави. Управлението на бойните слонове се осъществявяло от специални дресировчици и ездачи ([[махаут]]и), които използвали специални поводи за животните, стигащи до бивните им. За управлението на бойния слон се използвали и специални инструменти - – анкус и нож-кинжал, който махаута забивал в меките части на слона, за да го дразни. Като правило преди битка животните се опивали с наркотици и/или алкохол, като се използвали и музикални инструменти издаващи високи тонове-зурли, за да се раздразнят и придобият смелост и решителност тези животни, но ако водачите им били неопитни или възникнели непредвидени обстоятелства, често бойните слонове излизали извън контрол изпадайки в дива ярост и ставали неуправляеми, предизвиквайки жертви най-често сред армията в редовете на която служели като бойци. Като правило за бойни слонове се дресировали само мъжки екземпляри, понеже слониците в природата избягвали стълкновенията с мъжките и при среща с бойните слонове на противниковата армия, напускали полесражението незабавно. Често и хобота на бойните слонове служел като страшно оръжие срещу противниковата пехота и кавалерия.

От VII век пр.н.е. започнали да обличат бойните слонове в доспехи от волски кожи. По-сетне, особено в [[пунически Картаген]], започнали да надяват на бойните слонове и желязна броня за предпазване от метателните оръжия и особено от копията на противника, като животните били снаряжени с щит и дротики, а на хоботите на бойните слонове надявали железни пластини с шипове. Пълно бойно снаряжение бойния слон добил в Индия - – [[хат джхул]], в т.ч. с доспехи [[каджим]], защита на главата под формата на каска - – [[хаджагаха]] и на тялото - – [[пакхар]]. Пълните доспехи на бойния слон се състояли от 8350 пластини с общо тегло 159 кг., като имали и стилизирана художествена украса.

Най-известните и решителни битки с бойни слонове се разиграли в античността в [[Битка при Хидасп|битката при Хидасп]], [[битка при Рафия|битката при Рафия]] и [[битка при Зама|битката при Зама]], като в последната лошо обучените африкански слонове изиграли и лоша шега на господарите си и [[картагенци]]те се принудили да се примирят с неизбежната си съдба, особено след предходно сполетялото ги [[въстание на наемниците]].

Image:Bayon Angkor Relief1.jpg|Камбоджански боен слон в доспехи и на парад в периода 12-13 век.

Image:1917 Elephant vor dem Pflug.jpg|Бойните слонове през [[Първа световна война|ПСВ]] влизат и в тилова употреба за оран - – снимка от 1917 г.

Image:Ww1-elephant.jpg|Боен слон на страната на [[Антанта]]та през ПСВ пренася снаряжение на пристанището в [[Шефилд]].

* Hammond P. Royal Armories Offial Guide. — – London, 1986.

* Nicolle D. Mughul India 1504—1761. — – London: Osprey. Men-at-Arms, 1993. — – 263 с.

* Richardson T., Stevens D. The Elephant Armour. — – Royal Armories Yearbook I, 1996.

* KonstantinJohn NossovM. Kistler. War Elephants. – —Bison Osprey PublishingBooks, 20082007. – — 48352 с. — – ISBN 978-18460326840803260047

* Казаров С. С. Слоны Пирра. — – Ростов на Дон: виж и „Para bellum“.

* Арриан. Поход Александра. — – М.: МИФ, 1993. — – 270 с.

* John M. Kistler, Richard Lair. War Elephants. — – U of Nebraska Press, 2007.

<center>{{Превод от3от|ru|Боевые слоны|44012024}}</center>