Оркестър без име: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-. За съжаление, о +. О) |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 71:
== Продължение ==
Първоначално идеята на Станислав Стратиев е да разкаже историята на кварталната група в България, а след това и в чужбина. През 1991 г. обаче режисьорът Людмил Кирков е пенсиониран от Киноцентъра и изпаднал в депресия след съсипването на българското кино се затваря в дома си. През лятото на 1993 г. Стратиев пише сценарий за втора част - "Оркестър без име - продължението", разглеждаща живота на музикантите след 15 години, когато всички те са емигрирали в Германия. Сюжетът според актьорите и режисьора е гениален и отново свръх актуален. След промените героите дирят късмета си в Германия. Велко е нещо като "човек-оркестър" и свири на няколко инструмента в един подлез за жълти стотинки. Филип обслужва всячески богата възрастна германка в голямото ѝ имение. Гошето официално разхожда пуделите на забогатял сръбски гастарбайтер, а неофициално е момче за всичко. Павката се връща към предишната си професия и ремонтира коли в провинциален немски сервиз. Рени, отдавна прежалила италианеца Джани Леопарди (който всъщност се оказва сърбин, представящ се за италианец), е омъжена за много възрастен, но и много богат немски барон и се радва на охолен живот. Естествено, там всичките музиканти са абсолютни аутсайдери. Един хубав ден оркестърът се събира, нажален от носталгията и решава да се върне в България и в малкото ресторантче на морето. Пристигнали в родината, сядат в едно кафене, където чакат Филип да види детето си от певицата Ваня, останала в България. Спира лъскав мерцедес, от който слиза Миташки, целият в златни ланци, купил половината хотели на Златни пясъци и отива да купи поредния. Така идеята групата да посвири отново пропада. Има предложения филмът да бъде заснет от Георги Стоянов, но актьорите отказват да снимат без Людмил Кирков и го увещават да се съгласи, но той е много болен и ги моли да заснемат продължението, независимо кой е режисьор, заради прекрасния сценарий. Имало е срещи на Стратиев и с Александър Морфов, но по-скоро опознавателни. Българската кинематография още преди промените не вярва в успеха на продължението, защото тогава влага всички амбиции и средства в мащабни исторически суперпродукции като "Хан Аспарух", "Борис Първи", "Константин Кирил-Философ", "Мера според мера" и др. Понеже част от действието в сюжета се развива в Германия, има идеи за немска копродукция, но и тя пропада. Стратиев не престава да преработва сценария и да го актуализира с надеждата да бъде реализиран един ден. През 1995 г. умира Людмил Кирков, а 5 години по-късно, през 2000 г.
==Състав==
|