Оркестър без име: Разлика между версии

Първоначално идеята на Станислав Стратиев е да разкаже историята на кварталната група в България, а след това и в чужбина. През 1991 г. обаче режисьорът Людмил Кирков е пенсиониран от Киноцентъра и изпаднал в депресия след съсипването на българското кино се затваря в дома си. През лятото на 1993 г. Стратиев пише сценарий за втора част - "Оркестър без име - продължението", разглеждаща живота на музикантите след 15 години, когато всички те са емигрирали в Германия. Сюжетът според актьорите и режисьора е гениален и отново свръх актуален. След промените героите дирят късмета си в Германия. Велко е нещо като "човек-оркестър" и свири на няколко инструмента в един подлез за жълти стотинки. Филип обслужва всячески богата възрастна германка в голямото ѝ имение. Гошето официално разхожда пуделите на забогатял сръбски гастарбайтер, а неофициално е момче за всичко. Павката се връща към предишната си професия и ремонтира коли в провинциален немски сервиз. Рени, отдавна прежалила италианеца Джани Леопарди (който всъщност се оказва сърбин, представящ се за италианец), е омъжена за много възрастен, но и много богат немски барон и се радва на охолен живот. Естествено, там всичките музиканти са абсолютни аутсайдери. Един хубав ден оркестърът се събира, нажален от носталгията и решава да се върне в България и в малкото ресторантче на морето. Пристигнали в родината, сядат в едно кафене, където чакат Филип да види детето си от певицата Ваня, останала в България. Спира лъскав мерцедес, от който слиза Миташки, целият в златни ланци, купил половината хотели на Златни пясъци и отива да купи поредния. Така идеята групата да посвири отново пропада. Има предложения филмът да бъде заснет от Георги Стоянов, но актьорите отказват да снимат без Людмил Кирков и го увещават да се съгласи, но той е много болен и ги моли да заснемат продължението, независимо кой е режисьор, заради прекрасния сценарий. Имало е срещи на Стратиев и с Александър Морфов, но по-скоро опознавателни. Българската кинематография още преди промените не вярва в успеха на продължението, защото тогава влага всички амбиции и средства в мащабни исторически суперпродукции като "Хан Аспарух", "Борис Първи", "Константин Кирил-Философ", "Мера според мера" и др. Понеже част от действието в сюжета се развива в Германия, има идеи за немска копродукция, но и тя пропада. Стратиев не престава да преработва сценария и да го актуализира с надеждата да бъде реализиран един ден. През 1995 г. умира Людмил Кирков, а 5 години по-късно, през 2000 г. от инсулт умира и Станислав Стратиев. 10 години по-късно, през 2010, сценаристът на най-култовите български реклами и силно повлиян от Стратиев, Генчо Генчев, пише нов съвременен сценарий цели 3 години и половина, в който героите се събират 30 години по-късно, за да свирят на известния "Октоберфест" в Мюнхен, като отново действието се развива в България и в Германия. Актьорите харесват сценария и се съгласяват да снимат трейлър с цел търсене на инвеститори. Режисьор на филма се очаква да бъде друг дебютант - Живко Ботев. За една година екипът успява да събере средства само за половината бюджет, макар да има и дарения от чужбина, но настъпват допълнителни усложнения в редица аспекти. Липсва съдействие. Велко Кънев е тежко болен от рак и моли да не се снима във филма. На 12 декември 2011 г. Кънев почива след дълго боледуване. Покрусени от смъртта му, актьорите се отказват от проекта. Така сС неговата смърт умира и надеждата за продължение на един от най-обичаните български филми.