Джон Дъдли: Разлика между версии

'''Джон Дъдли''', първи херцог на Нортъмбърланд ({{lang-en|John Dudley, 1st Duke of Northumberland}}; 1504 – 22 август 1553) е генерал, адмирал и политик от епохата на [[Тюдор]]ите, [[регент]] на непълнолетния крал [[Едуард VI]], който на практика управлява [[Англия]] през втората половина от властването му. След ранната смърт на Едуард VI, Дъдли се опитва да постави на престола собствената си снаха лейди [[Джейн Грей]], омъжена за сина му лорд [[Гилдфорд Дъдли]], вместо сестрата на краля и законна наследница [[Мери I|Мери]], но не успява, след което води е осъден за държавна измяна и екзекутиран.

 

Джон Дъдли е син на Едмънд Дъдли, министър на крал [[Хенри VII]], и Елизабет Грей. Баща му е екзекутиран през 1510 г. През 1520 г. Дъдли се оженва за Джейн, дъщеря на Едуард Гилфорд (партньор на баща му). През 1523 г. участва като помощник на Гилфорд в кампанията във [[Франция]] през 1523 г. и спечелва рицарски сан за храброст при прекосяването на р. [[Сома]]. Скоро той започва да се проявява в турнирите в кралския двор, става протеже на кардинал [[Томас Уолси]] и един от хората, чиято задача е да забавлява краля. През 1527 и 1533 г. придружава Уолси във Франция.

 

Упражнявайки новите си правомощия, Дъдли отблъсква французите от Ла Манша и щурмува [[Булон сюр Мер]], за което става [[Орден на жартиерата|Рицар на жартиерата]] и на 23 април 1543 г. е приет като член на [[Таен съвет на Обединеното кралство|Тайния съвет]]. Като Лорд адмирал той ръководи военноморските операции през следващите две години и присъствието му в третата сесия на парламента съответно е намалено. През 1544 г. става губернатор на Булон. През същата година той придружава бъдещия си съперник [[Едуард Сиймур]] в завладяването и изгаряне на Единбург. През 1545 г. Дъдли ръководи операциите на флота в битката при Солънт, която осуетява френското нападение срещу [[Портсмът]] и о. [[Уайт]]. Той е част от делегацията в [[Париж]], която сключва и ратифицира мира през 1546 г. При смъртта на краля през 1547 г. той е генерал-лейтенант на всички въоръжени сили на Негово величество.

 

[[File:Edward VI Scrots c1550.jpg|thumb|200px|Крал Едуард VI ок.1550]]

Дъдли е сред шестнадесетте членове на регентския съвет, назначен от Хенри да управлява Англия по време на малолетието на Едуард. Чичото на новия крал, Едуард Сиймур, херцог на Съмърсет, е избран за [[лорд-протектор]] току преди коронацията. До края на 1549 г. повечето съветници, включително Томас Кранмър, Хенри Фиц Алън, Уилям Полет и [[Уилям Сесил]], се обръщат срещу Съмърсет и обединяват зад Дъдли, мъжът с амбицията, волята и решимостта да изгони лорд протектора. Дъдли води дворцовия бунт срещу Сиймур през 1549 г., който довежда до затварянето на Сиймур и екзекуцията му през 1552 г.

 

За разлика от Сиймур, когото е надхитрил, Дъдли не приема титлата лорд протектор и насърчава [[Едуард VI]] да обяви пълнолетието си. Въпреки това Дъдли на практика управлява страната като държи постовете на лорд президент на съвета и Велик стюард на домакинството на краля. През 1551 г. на Дъдли е дадена титлата херцог на [[Нортъмбърланд]].

 

Дъдли прекратява войните с Франция и Шотландия, започнати от Сиймур, предава обсадения Булон на французите, с което спестява £200 000 за намиращата се в криза английска икономика и подписва отбранителен съюз със Франция с Булонския договор. Той също изтегля английските гарнизони от [[Шотландия]].

 

[[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|200px|Лорд [[Гилдфорд Дъдли]]]]

 

Преди обявяването на смъртта на Едуард Мери е повикана от Съвета в Лондон, но тя (информирана и предупредена от графа на Арундел) отказва и иска да бъде призната за кралица. Дъдли е в своята провинциална резиденция, след като се оплакал от болест, и в негово отсъствие съветът се разколебава. Мери, след като събира доста подкрепа от благородниците и дребното дворянство на [[Ийст Англия]], която скоро се разпространява и в други графства се отправя към Лондон без да срещне съпротива начело на огромна тълпа. Тази масова подкрепа за Мери се дължи на неприязън към Дъдли, народен гняв срещу предишния протестантски режим и неговото лошо отношение спрямо Мери и уважение за легитимните ѝ права над престола.

 

Дъдли е принуден да се предаде на Мери и е арестуван. През 1553 г. е съден и осъден на смърт за държавна измяна. В своите прощални слова той обявява пред слисаното множество, че се разкайва и се връща към лоното на [[католицизъм|католицизма]] и ги насърчава всички да сторят същото. Макар пет от синовете му да са затворени заедно с него, те са освободени след петнадесет месеца, с изключение на най-младия, Гилдфорд, който е екзекутиран.

 

Синът му [[Робърт Дъдли]] по-късно става фаворит на кралица [[Елизабет I]].

 

 

{{СОРТКАТ:|Дъдли, Джон}}