Любимец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без 'в момента'; форматиране: 9x тире, 7x тире-числа, 3x кавички, 2x нов ред, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 17:
 
== География ==
Любимец има изключително добро транспортно-географско положение. През землището на общината и през самия град Любимец преминават международния път Е-80, който свързва Западна и Централна Европа през [[София]], [[Пловдив]], [[Хасково]], Любимец и [[Свиленград]] с [[Истанбул]], Близкия изток, [[Азия]] и Северна Африка. Край Любимец преминава и автомагистрала „Марица“, която има същото направление както Е-80. Освен шосейния коридор оттам преминава и железопътната линия от Западна и Централна Европа през София, Пловдив, [[Димитровград]], Любимец за Свиленград, Истанбул и Близкия изток. Електрифицирането на участъка Пловдив  Свиленград ще подобри транспорта на територията на община Любимец.
 
На [[15 март]] [[2011]] г. в Любимец е открит бежански лагер<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/03/15/1059251_otkriva_se_nov_centur_za_bejanci_v_ljubimec/ Открива се нов център за бежанци в Любимец], статия в Дневник.БГ от 15 март 2011 г.</ref>.
 
== История ==
В местността Дана бунар край Любимец е открито [[Неолит|къснонеолитно]] ямно [[светилище]], определяно като най-старото в Европа и свързвано с етапи III-IV на [[Карановска култура|Карановската култура]]. То представлява група от ями, използвани за извършване на [[Жертвоприношение|жертвоприношения]] в продължение на столетия през периода 5400- – 5000 година пр.н.е., в и около които са открити множество отломки от керамика и статуетки<ref>{{cite journal | last = Николов | first = Васил | year = 2007 | title = Археологическо проучване на най-старото ямно светилище в Европа | journal = Везни | volume = 7 | pages = 11- – 12 | issn = 0861606X}}</ref>.
 
През [[траки]]йско време  от 3-то до 1-то хилядолетие преди новата ера, този край постига възход, който го поставя на едно ниво със Средиземноморската култура. По онова време районът е обитаван от тракийското племе [[одриси]], запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура.
 
Първите сведения за съществуването на селището са от 1573 година, когато то е споменато под името '''Хебитче''' в пътните бележки на австриеца [[Якоб фон Бецек]]. Известно е с наименованието '''Хебебдже''' или '''Хебибчево''', което според местна легенда идва от името на някой си Хебиб ага, в чиито владения попада селото. Според сведения от 1688 година по онова време в него има пощенска станция и пункт за смяна на конете (''мензил'') на османския път от [[Одрин]] към [[Харманли]]. През 1906 година селото е преименувано в Любимец, превод на турското Хебиб.<ref>{{cite journal | last = Бонев | first = Боньо | year = 2007 | title = Сплотеност и тачене на традицията | journal = Везни | volume = 7 | pages = 29- – 30 | issn = 0861606X}}</ref>
 
На 29 април 1948 г. въоръжен отряд, включващ войници от граничния участък в Свиленград, милиционери от преносима рота, намираща се в Свиленград за подсилване на граничната охрана, милиционери от Околийското управление на милицията в Свиленград и 2 оперативни работници от Държавна сигурност, е направил засада в местността Кандамуновия кладенец в землището на село Сива река. Там е заловена група от 20-на човека, сред които и 12-годишни деца  ученици от местната гимназия. Групата предварително е организирана от провокатори на Държавна сигурност и всички бегълци са разстреляни за назидание на населението  да се спрат бягствата в съседна Гърция. Гробовете на убитите не са известни.
 
От 1969 г. селището е със статут на град. Населението му в момента е близо 80008 000 жители.
 
== Обществени институции ==
Ред 40:
При опожаряването на Любимец през [[Междусъюзническата война]] училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През 1914 г. читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на [[Първата световна война]] то преустановява работата си.
 
След войната читалището отново възстановява дейността си. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище „Захари Стоянов“, а от 1929 г. - – в сградата на Кафозови на ул. "Цар„Цар Освободител"Освободител“. През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 тома литература, а през 1937 г. - – с 2185 тома.
 
Важен аспект от работата на читалището е [[театър|театралната дейност]]. Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без сцена и при съвсем примитивни условия.
Ред 49:
<!-- === Театри === -->
<!-- === Музеи === -->
 
== Редовни събития ==
Традиционен панаир, който се провежда всяка година в края на август. Съборът е в чест на патрона на местната църква "Света„Света Богородица"Богородица“.
 
== Личности ==
=== Родени в Любимец ===
* [[Атанас Врабчев]], математик и музикант
* [[Димо Димов (цигулар)|Димо Димов]] (р. 1938), цигулар, член на [[Димов (квартет)|квартет „Димов“]]
* [[Стойчо Мазгалов]] (1930—20061930 – 2006), български актьор, директор и художествен ръководител на театър „Сълза и смях“ (1969 - – 1983); носител на орден „Кирил и Методий, играл в 47 филма
* [[Тодор Карчев]] (1945- – 2013), учен, професор, Медицински университет, София, завеждащ катедра „УНГ болести“
* Панайот Стефанов (р. 1931), виден физкултурен деятел и общественик
* [[Щерьо Атанасов]] (1902- – 1967), политически и военен деец, генерал-лейтенант, помощник-командир на Първа армия
* [[Венцеслав Кисьов]], (1946- – 2014), актьор, носител на много национални награди и Ленинска награда за кино за ролята на Маркс във филма „Младостта на Маркс“; професор, автор на книги; директор на театър „Сълза и смях“, София от 2006 г.
* [[Кристалина Георгиева]] (р. 1953 г.), еврокомисар от България
 
== Други ==
В българската [[популярна култура]] името на Любимец често се свързва с отглеждането на [[диня|дини]] и е наричан "столица„столица на дините"дините“.
 
<!-- === Литература === -->
<!-- === Кухня === -->
 
== Външни препратки ==
* [http://www.lyubimets.org/ Община Любимец] - – официален сайт
* [http://www.hs.government.bg/hs/luibimec.htm Община Любимец] - – страница на сайта на Областната администрация, Хасково
 
== Източници ==