Феноменология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 5:
== Феноменологията на различните философи ==
=== Хусерл ===
Модерният основател на феноменологията е немският философ [[Едмунд Хусерл]], който търси пътищата, по които философията може да стане строга наука чрез завръщането към самите неща. Търсейки основанията, върху които философът може да се облегне в отстраняването на всички неопровержими допускания и описание на това, което е дадено в опита. Пътят към една философия без предпоставки започва с отменянето на ‘естественото отношение’ на всекидневното познание и приемането, че нещата са просто там във външния свят. Философът трябва да постави извън скоби обектния свят и да се съсредоточи върху онова, което е вътрешно за съзнанието. Тъкмо чистото описание на феномените на преживяването, според вярването на Хусерл, предоставя на философа основанието за необходимото, сигурното знание.
По-късните феноменолози са скептични към твърдението на Хусерл, че може да има описание на съзнанието, без взимането предвид на определени предпоставки. Обектите се възприемат винаги частично и нецялостно и допълването на пълния им вид се осъществява по отношение на интересите и очакванията на възприемателя. Всяко възприятие и всяко преживяване включва определен хоризонт от очаквания, от които, противно на твърдението на Хусерл, не можем да се освободим.
=== Макс Шелер ===
{{цитат|Човек е способен на три вида знание: на знание заради господство или достижения, на образователно знание и на знание заради спасение.|Макс Шелер<ref>(1874
{{цитат|Изучавайте животните, и ще разберете колко е трудно да бъдеш човек.|Макс Шелер}}
Ред 17:
=== Ингарден. Литературна феноменология. ===
Първият теоретик, който се занимава с литературна феноменология, е [[Роман Ингарден]], който е автор на две фундаментални произведения: първото –
Ингарден счита, че литературните произведения са съставени от пластове. Всеки един от тези пластове има своя качествена характеристика:
Ред 27:
Според Ингарден, литературното произведение като цяло е схематизирано, тъй като отделните пластове имат места на неопределеност, които читателят трябва да запълни. За Ингарден успешната литературна творба успява да комбинира четирите пласта в едно цяло, което Ингарден нарича ‘полифонична хармония на произведението’.
Ингарден различава начина, по който се възприема творбата от самата творба. Това е фундаменталната разлика между художествено и естетическо. Взета сама по себе си, творбата представлява художествен обект, но в рамките на читателското възприемане се превръща в естетически обект. Всъщност не само читателите с различни очаквания възприемат творбата под различни естетически рамки, но и самата творба е вътрешновремево събитие, което не може да се схване напълно в нито един момент. Отделните пластове не могат да бъдат схванати едновременно и в тяхната цялост. Например, когато четем едно произведение, през повечето време не обръщаме внимание на словесните звукове. Нашата цел е да схванем смисъла и образите в литературното произведение, т.е. отделяме по–голямо внимание на един пласт за сметка на друг. Творбата се разгръща хоризонтално чрез един сноп от незавършени и с различна перспектива възгледи. Ингарден обаче подчертава, че тази игра на перспективите не може да бъде безкрайна и твърди, че има някакви лимити, в които може да се простре дадена конкретизация на творбата.
=== Жан-Пол Сартр ===
=== Морис Мерло-Понти ===
=== Ханс-Георг Гадамер ===
=== Волфганг Изер ===
Философията на изкуството на Ингарден оказва особено влияние върху по–нататъшното развитие на немската и френската литературна теория. Един от продължителите и в същото време критици на Ингарден – [[Волфганг Изер]] счита, че Ингарден е прекалено склонен да разглежда отношението читател–творба еднопосочно, т.е. от текста към читателя. Изер настоява, че движението е двупосочно и крие в себе си множество непредвидими форми. Четенето е много по–вариативен и динамичен процес, който не се ограничава до запълването на празнотите в четирите пласта на творбата. За разлика от Ингарден Изер твърди, че възприемането на творбата може да бъде много по–стойностно и вариативно. Също така Изер упреква Ингарден, че прекалено се осланя на класическото понятие за хармония. Съществуват множество произведения, които не могат да бъдат описани чрез понятието за полифонична хармония. Съществуват творби, в които има множество несъвместимости и дисонанси, които обаче не пречат тези творби да бъдат стойностни и ценени. За Изер четенето е процес на откривателство, в който изненадата, обратите и дисонансите имат силата да провокират привичните за читателя предположения относно природата на литературните произведения.
Line 43 ⟶ 41:
== Литература ==
* Хусерл, Е. ''Идеи за феноменологията'', София, 1991.
* Хусерл, Е. ''Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология'', София, 1992.
* Гадамер, Х.-Г. ''Истина и метод'', изд.
* Иванка Райнова. ''От Хусерл до Рикьор''.
== Външни препратки ==
* Едмунд Хусерл, [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=8 Свръхрационализъм: писмо до Леви-Брюл от 11 март 1935], на сайта Грозни пеликани
* Дмитрий Варзоновцев, [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=26 Между
* Ханс-Георг Гадамер, [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=81 Деструкция и деконструкция], на сайта Грозни пеликани
|