Ню Йорк Таймс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-. В момента в +. В)
м без 'в момента'; форматиране: 12x заглавие-стил (ползвайки Advisor)
Ред 27:
'''''Ню Йорк Таймс''''' е третият по популярност [[всекидневник]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], издаван в [[Ню Йорк]] и разпространяван и в много други страни по света. Той е притежаван от „[[Ню Йорк Таймс Къмпани]]“, която издава и други големи вестници като „[[Интернешънъл Хералд Трибюн]]“, „[[Бостън Глоуб]]“ и още 40 други [[издание|издания]].
 
== История ==
„Ню Йорк Таймс“ е основан на 18 септември 1851 г. от Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс. Реймънд също така е един от основателите на [[АП]] през [[1856]] г. Адолф Окс придобива Ню Йорк Таймс през [[1896]] г. и под неговото ръководство вестникът придобива международна слава. Той повишава тиража му и издига неговата репутация. През [[1897]] г. именно Окс поставя лозунга „За всички новини, който стават за отпечатване“, който се възприема от мнозина като леко заяждане с конкурентните вестници в Ню Йорк като например „Ню Йорк Уърлд“ и „Ню Йорк Джърнъл Американ“, известни с „жълтите“ си статии. След като централният офис на вестника се премества в нова сграда на 42–а улица, това пространство през [[1904]] г. е наречено ''[[Таймс Скуеър]]''. Девет години по-късно Ню Йорк Таймс отваря допълнителен офис на номер 229 на 43–а улица, която в момента е централната „квартира“ на вестника, тъй като офисът на 42–а улица е продаден през [[1962]] г.
 
Първоначалният замисъл е Ню Йорк Таймс да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда [[Пулицър]] за репортажи и статии, посветени на [[Първа световна война|Първата световна война]] през [[1918]] г. През [[1919]] г. прави първата си трансатлантическа доставка за [[Лондон]].
Ред 39:
[[File:Nytimes hq.jpg|мини|250px|Новият стъклен офис на Ню Йорк Таймс]]
 
== Ню Йорк Таймс днес ==
Според мнозина днес „Ню Йорк Таймс“ е най-надеждният и уважаван ежедневник в [[Америка]]. Традиционно в него се отпечатват пълни стенограми на важи изказвания и дебати, като например президентските дебати. Вестникът е собственост на „Ню Йорк Таймс Къмпани“, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Сулцбергер, имат водеща роля.
 
Ню Йорк Таймс до момента е спечелил 90 награди [[Пулицър]], което представлява най-престижната награда за журналистика в САЩ и която се връчва от [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], като Ню Йорк Таймс държи рекорда за най-много награди за една година – 7 за [[2002]] г. През [[1971]] г. започва развитието на случая с „Досиетата на Пентагона“, което в своята същност представлява публикуване на анонимно предадени официални документи, от които е видно, че правителството на САЩ умишлено е създавало нереалистично положителна картина на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. Това води до делото „Ню Йорк Таймс срещу САЩ“ от [[1971]] г., в което Върховният съд постановява, че „забраната за публикуване“, която правителството иска за определени печатни материали, противоречи на Конституцията на САЩ. През [[1972]] г. Ню Йорк Таймс разкрива „експеримента Тускигий“ (), при който на чернокожи американци, страдащи от [[сифилис]], тайно и в продължение на години е отказвано лечение. За това деяние президентът [[Бил Клинтън]] ([[Демократическа партия на САЩ|демократ]]) се извинява публично в церемония, която остава завинаги в съзнанието на американската общественост. През [[2004]] г. Ню Йорк Таймс печели наградата „Пулицър“ за серия от статии на журналистите Дейвид Барстоу и Лоуел Бергман, изследващи проблема за безопасността на работното място.
 
Ню Йорк Таймс е базиран в град [[Ню Йорк]], щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Има 16 бюра в региона на Ню Йорк, 11 бюра в САЩ и 26 бюра по света. Към 26 декември [[2004]] г. средния дневен тираж на Ню Йорк Таймс е 1 124 700 броя, а в неделя е 1 669 700 броя.
 
== Основни секции ==
Вестникът е организиран в следните три секции:
 
Ред 53:
;3. '''Очерци''': включва [[изкуство]], [[книга|книги]], [[филм]]и, [[театър]], пътешествия, навигатор за Ню Йорк, храна & [[вино]], дом и градина, [[мода]] & стил, [[кръстословица]]/игри, анимации, списание „Ню Йорк Таймс“, включено в неделното издание на вестника, и седмичен преглед.
 
== Представяне ==
Погледнато стилистично, вестникът е по-скоро консервативен. Когато се говори за хора, се посочва тяхното качество (напр. заеман пост), а не само фамилиите (изключение прави спортната секция на вестника, където фамилиите без обръщение). Стремежът е в заглавията да бъдат описателни, а към основите статии има подзаглавие, което дава допълнителна информация за статията. Ню Йорк Таймс се отпечатва във формат от 8 колони, и то години след като другите вестници преминаха във формат от 6 колони, като Ню Йорк Таймс е един от последните вестници, който допусна цветни фотографии на страниците си.
 
== Гафове ==
* През [[1920]] г. в редакционна статия Ню Йорк Таймс осмива [[Робърт Годард]] за неговото твърдение, че е възможно ракета да лети в космоса. През [[1969]] г., дни преди [[Appolo 11]] да кацне на [[Луна]]та, вестникът публикува поправка на грешката си:
:„''Последващите експерименти и изследвания потвърдиха откритията на [[Исак Нютон]], направени през 17 век, и сега може да се счита за доказано по безспорен начин, че ракета може да функционира в безвъздушно пространство, а също и в атмосферата. Ню Йорк Таймс съжалява за по–рано допусната грешка.''“
Ред 66:
* През [[2004]] г. Ню Йорк Таймс официално се извинява на своите читатели, че не е провел достатъчно собствени разследвания и е бил оставен да бъде заблуден от администрацията на президента [[Джордж Уокър Буш]] (Републиканска партия|републиканец) за наличието на оръжия за масово поразяване в [[Ирак]].
 
== Обвинения в пристрастност ==
=== Прекалено ляв ===
Някои читатели на Ню Йорк Таймс са убедени, че представяните от вестника новини имат определен ляв уклон. Освен другите неща, смесването на културна критика и политически коментари в секцията „Изкуство“ на вестника е доказателство за пристрастие. Например филмовата критика на А. О. Скот съдържа кратки критики срещу консервативната общност, а колумнистът Франк Рич често атакува дясната консервативна общност.
 
Ред 76:
Като допълнение може да се каже, че редакционната страница на Ню Йорк Таймс не е подкрепяла официално претендента за президент от Републиканската партия от [[1956]] г. (тогава [[Дуайт Д. Айзенхауер]]).
 
=== Прекалено консервативен ===
Обратно на горното, много ляво ориентирани читатели смятат, че статиите на Ню Йорк Таймс, посветени на външната политика, са пристрастни към консервативната идеология. В книгата си [[Ноам Чомски]] „Изработването на съгласие: Ноам Чомски и медиите“ твърди, че вестникът умишлено не е обърнал внимание на бруталната инвазия и окупация от страна на [[Индонезия]] на Източен Тимор и смята това за ясно доказателство на факта, че Ню Йорк Таймс подкрепя дясно консервативната идеология по отношение на международните събития.
 
Ред 83:
На трето място журналисти като Елизабет Бамълър и Адъм Нагорни са обвинявани от ляво ориентирани читатели, че не отразяват политическите процеси в пълнота и може да се смята, че така облагодетелстват (може би несъзнателно) десните движения.
 
== Разлика между новини, коментари и реклами ==
На [[25 ноември]] [[2002]] г. Ню Йорк Таймс пуска статия на първа страница със заглавие „CBS остава мълчалива за отказа да се допуснат жени в голф–клуб в Аугуста“, която статия е част от поредица, която има за предмет политиката на голф–клуб в [[Аугуста]], част от веригите турнири Мастерс; в нея се призовава за бойкот на събитието. Мнозина критици на Ню Йорк Таймс смятат, че това е навлизане на субективното мнение на редакторите в място, в което трябва да се публикуват новини. Мики Каус, главен редактор, и Хоуел Рейнс са „на крачка от сливане на личното желание за реакция от определена институция с това то да стане новина“.
 
Ред 90:
Някои изследвания твърдят, че коментарите на колумистите и писмата до редактора всъщност са повод да се изрази острата редакционна позиция на вестника, с цел в редакционните статии, които обвързват вестника, да се заеме една по умерена позиция по същия въпрос.
 
== Вътрешен контрол на Ню Йорк Таймс за пристрастност ==
През лятото на [[2004]] г. [[омбудсман]]ът на Ню Йорк Таймс – Даниел Окрънт (Daniel Okrent), пише становище, в което набеждава Ню Йорк Таймс в пристрастия към левите идеи. В него той стига до извода, че отразяването от страна на Ню Йорк Таймс на теми, като браковете между партньори от един пол и други събития в обществото, се прави от пристрастна лява гледна точка. Той добавя, че това пристрастие отразява космополитната природа на вестника, която е естествена поради това, че Ню Йорк Таймс е местен за Ню Йорк Сити вестник – градът, който в най-голяма степен може да се счита за космополитен и урбанистичен.
 
== Скорошни спорове и противоречия ==
През [[2003]] г. Ню Йорк Таймс признава журналистическа измама, извършена за период от няколко години от журналиста на вестника Джейсън Блеър (Jayson Blair), което поставя под съмнение реномето и професионализма на вестника, въпреки че Блеър веднага подава оставка. Поставени са въпроси за отношението на вестника към малцинствата, тъй като Блеър е афроамериканец. Няколко висши мениджъри, сред които и шефът на редакционната колегия, подават оставка във връзка с инцидента.
 
Ред 100:
На 30 септември 2005 г. Джудит Милър е освободена от федералния затвор след получаването на изрично писмено съгласие от нейния източник – Луис Либи, началник на канцеларията на [[вицепрезидент на САЩ|вицепрезидента]] [[Дик Чейни]], да даде показания пред специалния разследващ прокурор по повод изтичането на информация от ЦРУ. На 10 ноември 2005 г. е обявено в статия на вестника, че е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на договорните отношения между Ню Йорк Таймс и г-жа Милър, като по този начин се слага край на нейната кариера във вестника, продължила 28 години.
 
== Източници ==
<references/>