Държавно устройство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-вице-премиер +вицепремиер) |
м Bot: Automated text replacement (- в момента е + e) |
||
Ред 32:
В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои Министър-председателят (или Премиерът, {{lang-en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang-en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вицепремиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang-en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар ({{lang-en|Secretary of state}}) съответства на министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които съответстват на заместник-министри. <ref group="notes">например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът ({{lang-en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), но има и Държавен министър на външните и общностните работи ({{lang-en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), който по същество е първи заместник-министър на външните работи</ref>. В Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия министрите заемат или постове на заместник-министри, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но нямат ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.
Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на [[Уестминстърска система|Уестминстърската система]]), Ръководителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува [[вот на недоверие]], то губи властта. В случай, че в рамките на този Парламент не може да се събере нужното мнозинство от депутати, което да гласува ново правителство, Парламентът гласува дата за провеждане на нови парламентарни избори и се саморазпуска. В практическата си дейност членовете на Парламента, избрани от редиците на политически партии са подчинени на строга партийна дисциплина, осъществявана от секретарите на парламентарните групи ({{lang-en|whips}}). По същество по отношение на парламентарните групи на лейбъристите и на консерваторите, в съответствие с това кой
==== Премиер и кабинет ====
| |||