Уикипедия

Ото I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки)
Редакция без резюме
Ред 6:
| изображение за личността = Otto the Great.jpg
| описание на изображението = Детайл от [[монумент]]а ''Магдебургския ездач'', датиран в 1240 г. Счита се, че изобразява Отон Велики, [[Магдебург]]
| управление = 962- – 973 г.
| коронация = 2 февруари 962 г.
| пълно име =
Ред 28:
[[Картинка:Otto I Manuscriptum Mediolanense c 1200.jpg|мини|260п|Ръкопис от XIII век, изобразяващ Отон Велики като крал на германците]]
[[File:Alter_Markt_(Magdeburg-Altstadt).Magdeburger_Reiter_edit.jpg|thumb|Отон I ([[Магдебург]], оригинал ок. 1240 г.)]]
'''Ото I Велики''' или '''Отон Велики''' ({{lang-de|Otto I der Große}}) е [[Саксония (херцогство)|херцог на Саксония]], от 936 г. - – [[крал]] на [[Източно франкско кралство|Източнофранкското кралство]], а от 962 г. - – [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Заради разцвета, който неговото кралство преживява по време на неговото управление, той още приживе е наречен '''Отон Велики'''. Произлиза от рода [[Лиудолфинги]], познат след неговото управление и като ''[[Саксонска династия|Саксонска]]'' или ''Отонова'' [[династия]].
 
Отон I е син на краля на [[Германия]] [[Хайнрих I Птицелов]] и [[Света Матилда|Матилда Вестфалска]].
 
== Вътрешна политика ==
В стремежа си да обуздае [[Сепаратизъм|сепаратистките]] стремежи на едрите [[Феодализъм|феодал]]и и да укрепи авторитета на кралската власт, Отон I се опитва да създаде съюз между църква и държава или по-скоро да постави църковните институции в служба на държавата. Материалната база за подобен съюз са обширните поземлени дарения, които краля прави на различни църковни институции, както и увеличения имунитет (права, които феодалът има над територията и населението ѝ), който Отон им предоставя. Имунитетните привилегии (съдебни, военни, административни и други) превръщат духовенството в много важен изпълнителен орган на държавата. В замяна на така получената [[инвеститура]] (въвеждане във власт) обаче висшето духовенство дава [[васал]]на клетва на краля - – ''хомагиум/хомагомах''. Светският владетел потвърждава сана на духовния владетел чрез символично връчване на скиптър, клонче или пръстен. Тази църковна организация, поставена в служба на държавата и представляваща нейна главна опора, се означава в литературата с термина ''имперска църква'' (на немски ''Reichskirche'').
 
През 968 император Ото I избира Магдебург за седалище на архидиоцез с Адалберт фон Трир като архиепископ, въпреки че градът няма централно разположение, а е на източната граница на владенията му. С това той подчертава намерението си за разширение на държавата и разпространение на християнството на изток. Плановете му не успяват, тъй като той умира през 973 в Мемблен.
 
== Външна политика ==
Отон I значително разширява териториалните граници на държавата — – продължава със завоеванията на изток, стигайки до р. [[Одер]] и следвайки наложената от Карл Велики практика за насилствена християнизация на покореното население. Освен това успява да присъедини [[Херцогство Лотарингия]] и да принуди [[Дания|датския крал]] да му даде васална клетва. Основната външна заплаха, както и по времето на Хайнрих I Птицелов (911- – 936), продължават да бъдат маджарите (унгарците). През 955 г. обаче, в [[битка на Лехското поле|битката при р. Лех]] Отон успява да ги разбие и да ги изтласка окончателно в земите на днешна Унгария, където те по-късно основават своя държава.
 
Отон I се стреми и към завладяване на Рим и подчиняване на папата. През 951 г. той предприема първия си поход в Италия, в резултат на който успява да завладее Ломбардия, където в Павия е коронясан с желязната корона на лангобардските крале. През 961 г. отново предприема поход в Италия, стигайки до Рим. През 962 г. е коронясан от папа Йоан XII за император.
 
Този акт поставя началото на новата империя на Запада — – Свещената Римска империя (на германската нация), която просъществува до началото на XIX в. В замяна Отон признава властта на папата над светските си земи, на които обаче той остава върховният сеньор. Изисква папата да се избира според действащите обичаи, но да не се посвещава в длъжност преди да е дал клетва пред императора, с което създава т.нар. имперска църква, която е зависима от владетеля, а не от папата. Това води до остър конфликт между папството и империята през следващите столетия.
 
Отон I успява дори да получи признание на титлата си от страна на Византия, за което свидетелства бракът между сина му [[Ото II (Свещена Римска империя)|Отон II]] и византийската принцеса Теофано.
 
== Характер ==
Според негов съвременник Отон бил верен приятел, щедър и снизходителен владетел. След смъртта на кралица Едит, се научил да чете. Обичал лова, играта на шашки и рицарските игри. Имал грамадно тяло с космати гърди, червено лице, бяла коса, дълга брада и живи очи. Носел облекло само родно производство. Спял малко и говорел насън.<Ref>[[Видукинд]], "Деяния„Деяния на саксите"саксите“</ref>
 
== Брак и деца ==
* със една знатна [[Славяни|славянка]]:
** [[Вилхелм (Майнц)|Вилхелм]] (* 929: † 2 март 968), [[архиепископ]] на [[Майнц]] (954–968954 – 968).
* от 929 г. с [[Едит Английска]] (* 910; † 26 януари 946 или 947), дъщеря на краля на [[Уесекс]] [[Едуард Старши|Едуард I Старши]] и Елфлида. Деца:
** [[Лиудолф (Швабия)|Лиудолф]] (* 930; † 6 септември 957), [[Херцогство Швабия|херцог на Швабия]] (950- – 954), [[крал на Италия]] (956- – 957)
** [[Лиутгарда]] (931- – 953), омъжена от 947 г. за [[Конрад I (Лотарингия)|Конрад I Червения]] (* ок. 922; † 10 август 955, херцог на [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]])
* от 9 октомври 951 г. с [[Аделхайд Бургундска]] (* 931; † 16 декември 999), дъщеря на краля на [[Горна Бургундия]] [[Рудолф II (Бургундия)|Рудолф II]] и [[Берта от Швабия|Берта Швабска]] и вдовица на [[Лотар II (Италия)|Лотар II]], крал на [[Италия]]. Деца:
** Хайнрих (952/953- – 954)
** Бруно (953/954- – 957)
** [[Матилда (Кведлинбург)|Матилда]] (* 954; † 7 февруари 999), игуменка на [[Кведлинбург]] от 966 г.
** [[Ото II|Отон II]] (* 955; † 7 декември 983), [[император на Свещената Римска империя]] от 973 г.
 
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
* Gerd Althoff: [http://www.deutsche-biographie.de/sfz74082.html ''Otto I., der Große'']. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 656–660656 – 660 (Digitalisat).
* Matthias Becher: ''Otto der Große. Kaiser und Reich. Eine Biographie''. Beck, München 2012, ISBN 978-3-406-63061-3. ([http://hsozkult.geschichte.hu-berlin.de/rezensionen/2012-4-093 Rezension])
* Rudolf Köpke/Ernst Dümmler: ''Kaiser Otto der Große.'' Darmstadt 1962, Nachdruck der 1. Aufl., Leipzig 1876.
* Johannes Laudage: ''Otto der Große: (912–973912 – 973). Eine Biographie''. Pustet, Regensburg 2001, ISBN 3-7917-1750-2. ([http://hsozkult.geschichte.hu-berlin.de/rezensionen/type=rezbuecher&id=1033 Rezension])
* Bernd Schneidmüller: ''Otto&nbsp;I.'' Bernd Schneidmüller, Stefan Weinfurter: ''Die deutschen Herrscher des Mittelalters. Historische Porträts von Heinrich&nbsp;I. bis Maximilian&nbsp;I. (919–1519919 – 1519)''. Beck, München 2003, ISBN 3-406-50958-4, S.&nbsp;35–6135 – 61.
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Otto I, Holy Roman Emperor}}
* {{DNB-Portal|118590758|NAME=Otto I.}}
* [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?thes=Otto+%3CR%C3%B6misch3CRömisch-Deutsches+Reich%2C+Kaiser%2C+I.%3E+%28936-973%29 Veröffentlichungen zu Otto I.], Opac, Regesta Imperii
* [http://www.otto2012.de/ Informationen zur Landesausstellung „Otto der Große und das Römische Reich Kaisertum von der Antike zum Mittelalter“ Sachsen-Anhalt 27. August bis 9. Dezember 2012]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ото_I“.