Разлика между версии на „Тибетски будистки канон“

м
Bot: Automated text replacement (-. В момента и +. И)
м (интервал)
м (Bot: Automated text replacement (-. В момента и +. И))
Канджур е разделен на секции на [[Виная]], Сутрите "Съвършенството на Мъдростта", Аватамсака, Ратнакута, други сутри (75% Махаяна, 25% [[Никая]]/[[Агама]] или [[Хинаяна]]) и тантри. Кога точно е използван за първи път терминът Канджур не се знае. Колекции на каноничните будистки текстове вече са съществували по времето на [[Трисонг Децен]], шестият крал на [[Тибет]].
 
Точният брой на текстовете в Канджур не е фиксиран. Всеки редактор поема отговорност за премахване на текстове, които той смята за изопачени и за добавяне на нови преводи. В момента имаИма около 12 налични колекции Канджур. Те включват текстовите версии: Дерге, Лхаса, Нартханг, Кон, Пекин, Урга, Пхудрак и Двореца Цог, всяка кръстена на физическото местоположение на нейното отпечатване (или копиране в случай на ръкописни издания). В допълнение, някои канонични текстове са били открити в Табо и Дунхуан, което предоставя ранни образци на текстовете, които се намират в Канджур. По-голямата част от съществуващите издания на Канджур изглежда произтичат от т.н. Стар Канджур Нартханг, въпреки това се смята, че Пхукдрак и Тауанг изданията са извън това текстово потекло. Произхода на Канджур е добре проучен по-специално от [[Хелмут Еймер]] и Павел Харисън.
 
===История===