Биоко: Разлика между версии

'''Биоко''' е остров в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] и принадлежи на [[Екваториална Гвинея]]. Старото, колониално име на острова е Фернандо По, а по време на диктатурата на [[Франсиско Масиас Нгуема|Масиас Нгуема Бийого]] е преименуван на Бийого, след падане на диктатурата през [[1979]] г. приема сегашното си име- – Биоко. Сред племето [[Буби (племе)|Буби]] той е известен като '''Отчо'''.

== География ==

Общата площ на острова е 2 017 квадратни километра. Дължината му от север-североизток е 70 км, а дължината от юг-югозапад е 32 км. Той е от вулканичен произход, с най-висок връх [[Пико Басиле]] – 3 012 м.

== Население ==

== История ==

Счита се, че племето [[Буби (племе)|Буби]], населяващо острова в момента, е произлязло от племената [[Банту]], обитавали острова през първото хилядолетие преди новата ера. През [[1472]] г. португалския изследовател [[Фернандо По]] открива острова, търсейки пътя към [[Индия]]. Нарекъл го Формоза Флора – Красиво Цвете, но през [[1494]] г. островът приема името на откривателя си. За разлика от другите острови в района Биоко има коренно население – [[Буби (племе)|Буби]], говорещи на собствен език от езиковата група на [[Банту]].

През [[1642]] г. холандската компания Източна Индия основава своя база за търговия с роби без съгласието на португалците. Временно тя става главната им база в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]]. Португалците се завръщат отново през [[1648]] г. и заменят холандската фирма със своя, утвърдила се вече на съседния остров [[Кориско (остров)|Кориско]]. Паралелно с това започва и формирането на ново царство на племето [[Буби (племе)|Буби]], което вследствие на тежкото поробване са принудени да изоставят крайбрежните райони и да се заселят към по-безопасните планински райони на острова.

Местният цар Моломбо ([[1700]] – [[1760]]) е наследен от Лорите ([[1760]] – [[1810]]), Лопоа ([[1810]] – [[1842]]). От [[1827]] г. до [[1843]] г. Британия установява свои бази на острова в Порт Кларънс и Сан Карлос, борейки се с търговията с роби. През март [[1843]] г. [[Хуан Хосе Лерена]] изгонва британците от острова. Мадабита (1842 – 1860) и Сепоко (1860 – 1875) били местните управници. През този период на острова се заселват стотици негри, завърнали се от [[Куба]], както и десетки испански учени и политици.

От [[1923]] г. до [[1930]] г. [[Организация на обединените нации|ООН]] разследва миграциите между [[Либерия]] и испанската колония Фернандо По. Въпреки че [[Организация на обединените нации|ООН]] концентрира вниманието си върху [[Либерия]], все пак разкрива злоупотреба с условията на труд на острова. В края на 19-ти век икономиката се ориентира от производство на палмово масло, към [[какао]]вите плантации. Зависимостта от емигрантски труд и повишаване на [[конкуренция]]та от страна на европейците е резултат на икономическа криза в първите години на 20-ти век. Последиците от нея са задържане на продукцията, както и неплащане на работниците. Все пак разследването на [[Организация на обединените нации|ООН]] е с цел да опазят либерийския труд на Африканския континент, а не опит за облекчаване на неговите злоупотреби.

Островът е бил използван като база за полети по време на гражданската война в [[Нигерия]].

== Днес ==

[[Малабо]] е столица на [[Екваториална Гвинея]] и най-голям град на острова. Островът е обхванат от влажни екваториални гори. Западно от столицата се произвежда природен газ за корабоплаване. Има добре развита транспортна инфраструктура.

== История на пощата ==