В момента българскиятБългарският жестомимичен език съществува само във вид на териториални [[диалект]]и (в какъвто вид е бил и българският език до края на XIX век). Съществува само в „устна“, нефиксирана форма. От тази гледна точка диалектите могат да се определят като [[патоа]]– диалектите на етническа група, която е малцинство в една държава, но няма своя собствена държава и съответно нейният език няма официална форма. Глухата общност обаче не се формира по етнически, а по други признаци – на първо място физилогичното увреждане на слуха.<ref>[http://ide.li/article256.html БЖЕ]</ref>
