Уикипедия

Британско кралско научно дружество: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м поправка на грешка
м без 'в момента'; форматиране: 7x кавички, 4x тире, 2x нов ред, 2 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Картинка:Royal_Society_20040420.jpg|мини|Сградата на Кралското дружество в Лондон]]
 
'''Британското кралско дружество''' (на {{lang-en|Royal Society of London for the Improvement of Natural Knowledge}} или кратко '''Royal Society''') е името на британската институция - – аналог на национална академия на науките. Дружеството има 1400 члена (fellows) и чуждестранни членове и е една от най-уважаваните научни институции в света. Президенти на Royal Society са били [[Кристофър Рен]], [[Джон Уилям Стрът|лорд Релей]], [[Самюел Пийпс]], [[Исак Нютон]] и др., а в днешно време членове са проф. [[Стивън Хокинг]], [[Тим Бърнърс-Лий]], [[Питър Хигс]] и много други видни учени.
 
Неофициалната дата на основаване е [[28 ноември]] [[1660]], когато група учени от т.нар. "невидим„невидим колеж"колеж“, посветен на критика на работите на [[Франсис Бейкън]], се събират и основават "Колеж„Колеж за популяризиране на експерименталното обучение по физико-математически науки"науки“. Основният обединяващ принцип на тези учени е пропагандиране на нова, "експериментална"„експериментална“ форма на философия в противовес на практикуваната дотогава от учените, привърженици на религията и Аристотел. През [[1662]] дружеството е официално утвърдено с кралска харта, която му дава право да публикува научни статии. Днес е най-старото научно дружество в света. Изданието му Philosophical Transactions of the Royal Society, накратко "Философски„Философски записки"записки“ продължава да излиза и е най-старото научно списание на английски език.
 
Още при създаването си научното общество на академията разработва програма за изследвания свързана от една страна с практиката - – практическа навигация и съставяне на карти, военно дело (изучаване движението на снаряда във въздуха), металургията, медицината и други, а от друга - – необходимостта да се разработи нов научен подход при изучаване на природата и ново отношение към [[Николай Коперник|Коперниковата революция]] и [[Велики географски открития|Великите географски открития]].
 
През [[1850]] британското правителство признава авторитета на Дружеството, като отпуска стипендия от 1000 лири за подпомагане на научните изследвания.
 
В момента Royal Society има повече от 100 служители и е научна неправителствена, но подпомагана от държавата организация, чиято цел е да насочва и популяризира научната дейност, да следи спазването на етичните принципи в науката и да подпомага таланта във всеки вид и форма.
Както и при други научни дружества, организацията се основава на членство. Нови членове се избират ежегодно от вече съществуващите членове, като критерий за избор е наличието на "съществен принос към подобряване на знанията по естествени науки, включително математика, инженерство и медицина". Редовните членове трябва да са граждани или постоянно пребиваващи в някоя от страните на [[Общност на нациите|Общността на нациите]] или Ирландия, в противен случай могат да бъдат избрани като чуждестранни членове.▼
 
▲Както и при други научни дружества, организацията се основава на членство. Нови членове се избират ежегодно от вече съществуващите членове, като критерий за избор е наличието на "съществен„съществен принос към подобряване на знанията по естествени науки, включително математика, инженерство и медицина"медицина“. Редовните членове трябва да са граждани или постоянно пребиваващи в някоя от страните на [[Общност на нациите|Общността на нациите]] или Ирландия, в противен случай могат да бъдат избрани като чуждестранни членове.
Мотото на дружеството е "Nullius in Verba" (латински: "на думите на никой") пресъздава стремежа за установяване на истината в научните търсения чрез експеримент, а не чрез позоваване на авторитети. Макар и днес това да изглежда очевидно, философската база на организацията се различава коренно от предшестващите я философии като например [[схоластика]]та, която установявала научната истина чрез дедуктивна логика, позоваване на божественото провидение и цитиране на такива древни авторитети като [[Аристотел]].▼
 
▲Мотото на дружеството е "Nullius„Nullius in Verba"Verba“ (латински: "на„на думите на никой"никой“) пресъздава стремежа за установяване на истината в научните търсения чрез експеримент, а не чрез позоваване на авторитети. Макар и днес това да изглежда очевидно, философската база на организацията се различава коренно от предшестващите я философии като например [[схоластика]]та, която установявала научната истина чрез дедуктивна логика, позоваване на божественото провидение и цитиране на такива древни авторитети като [[Аристотел]].
 
Лондонското кралско общество като независима от правителствените научни учреждения частна организация, играе важна роля в организацията и развитието на научните изследвания във Великобритания и действа като съвещателен орган при решаване на основни въпроси на научната политика в качеството си на национална академия на науките. Част е от Британския съвет по наука.
Line 19 ⟶ 20:
* [http://www.royalsoc.ac.uk/ The Royal Society]
 
== Библиография ==
* М.Р.Гатина, Д.В.Михель. Ранняя история Лондонского Королевского общества глазами современных историков науки. - – Диалог со временем. Альманах интеллектуальной истории, 34, 2011,
 
 
[[Категория:Британско кралско научно дружество| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Британско_кралско_научно_дружество“.