Зафирово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-. В момента п +. П) |
м Bot: Automated text replacement (-. В момента р +. Р) |
||
Ред 29:
'''''Културно''''' развитие. '''''„Читалището''''' е искрата, която запалва огнището във всеки дом, зарята, осветяваща сърцата на хората в миналото, настоящето и към бъдещето.” Далеч назад в десетилетията, в утрото на миналият век, в Зафирово, родолюбиви люде създават храм на българщината и народните традиции – Читалище „Христо Ботев”. Дарявайки своите средства и ентусиазъм, опирайки се на любовта си към българския род и корени, те мислят само за едно – духовното пробуждане на нацията. През 1901 год. шепа прогресивни хора хвърлят семената на просветата, запалват големият духовен огън на културата и просвещението в селото ни. Читалището, като средище на обществена изява и социална дейност от векове е обединявало около себе си сърцати хора, отдали душите си на самодейността, на изкуството, на творческите пориви, които винаги са ни будили с огненото си слово и самопожертвователните си дела. Читалището е място, където широк кръг от хора изучават изкуството и се занимават с творчество – непрофесионално, не като служебно задължение, а защото жадуват да сътворят нещо свое, да отдадат своите мисли, чувства и енергия на любителското, художествено творчество, превърнало се в смисъл на живота им. Това е средата, където човек се опитва да реализира онази част от себе си, която поради обстоятелствата на живота е останала в сянка. Когато говорим за читалище, не можем да не отбележим, че то е привличало и приютявало хора, без оглед на религиозни възгледи, политически пристрастия, етническа принадлежност, пол, възраст. На 23.09.1901 год. е основано първото селско читалище - „Орач”. То е било създадено по инициативата на учителя Васил Бъчваров. Тогава то се е помещавало в училището. Читалище „Орач” развива широка просветна дейност и обединява интелигенцията до 1919 година, когато Добруджа е окупирана от румънските власти. С цел да се романизира българското население в селото, румънската администрация ликвидира читалищната дейност, българските книги и училището. Открито е румънско училище. Българският език, традициите и песните се съхраняват в семействата. На 07.09. 1940 год. селото е освободено от румъночокойската власт. Тържествено бие селската камбана. Населението ликува. Възстановени са културно-просветните институции. Старата част на румънската кръчма е преустроена в селско читалище, наречено с името на поета-революционер Христо Ботев'''.''' В сградата се помещава салон със сцена, игрална зала и стая-библиотека. Организирали са се различни тържества, танцови забави, детски утра, Ботеви вечери и събрания. След 1944 год. читалището разполага вече с библиотечен фонд. Открива се длъжност секретар-библиотекар. Възстановени са културно-просветните традиции на Възраждането. Наследеното старо читалище е разширено с допълнителни помещения: прожекционна кабина и библиотека. През 1950-1960 год. гордост за жителите на селото и околията е зафировският самодеен смесен хор с ръководител Георги Николов. През зимният сезон е имало и театрален състав от учители, а техен ръководител е бил Божин Чалъков. Театърът поставя „Хан Татар”, „Две майки”, „Албена”, „Боряна”. Всекидневни са били прожекциите на киното. През 1965 год. със средства на самооблагането е построена нова просветна сграда в центъра на село Зафирово. От 1975 год. до 1980 год. към читалището е имало битов състав „Седянка”, участниците на който са били работещите в тогава съществуващият битов цех. В следващите години е имало различни хорови състави, вокални групи, битови детски групи и т.н. От 1998 год. и до днес се радваме на песните и наградите на формация „Младостта е в сърцата ни” с ръководител Николай Николов. От няколко години се радваме и на изявите на танцова формация „Пъстра китка”, а съвсем отскоро най-малките жители на селото са включени в детски танцов състав „Изворче”. За кратко е имало школа за латиноамерикански танци, както и състав за турски фолклор. Културно-просветната дейност и днес достига до всеки жител на селото, чрез изявите на наши и чужди самодейни състави. Вече четири години към читалищната дейност е включена Школа по изобразително изкуство и керамика с ръководител Лорета Станева – пенсиониран учител по изобразително изкуство. Школата е с изключително много участия, награди и призове от конкурси на общинско, регионално, национално и международно ниво. Рисунките на участниците са отличени с първи места в НК „Бялата олимпиада и децата”; НК „София – Москва; България – Русия – вчера, днес и утре” в град София през 2010 година. През 2011 година са извоювани 4 медала и 2 приза. През 2012 год. малките таланти на село Зафирово извоюват 11 медала, 2 статуетки, 2 плакета, 1 приз, 7 първи места, 6 втори места, 5 трети места и 8 поощрения. За 2013 год. се радвахме на 5 медала, 1 статуетка, 1 плакет, 20 грамоти (3 от тях са за читалището), едно първо място, 4 втори и 4 трети места, 3 специални и много предметни награди. За 2014 година също очакваме нашите малки художници и скулптори да ни донесат много радост и гордост'''.''' Самодейните ни състави също са гордостта на нашето малко родно кътче. През 2010 год. формация „Младостта е в сърцата ни” в Международен фолклорен фестивал „Евро фолк – Черно море 2010” в гр. Приморско, получава диплом за съществен принос при съхранението и развитието на българските традиционни изкуства, както и препоръка за Европейският шампионат по фолклор „Euro Folk”. Формацията участва и в 12-ти Международен фестивал за автентичен фолклор. През 2011 год. участва в Общински прегледи; в III хумористичен фестивал „Сребърна пее и се смее” и в Национален събор на читалищата в гр. Бяла. През 2012 год. формация „Младостта е в сърцата ни” взема участие в Осми международен фолклорен фестивал „Сребърна пафта” в гр. Кюстендил, както и в много регионални прегледи и фестивали. През 2013 год. с участието си в IV национален фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд - 2013” - гр. Харманли, формация „Младостта е в сърцата ни” печели златен медал, както и Диплом за първа награда'''. '''В този фестивал танцова формация „Пъстра китка” печели грамоти.<sup>(4)</sup> На 01.10.2008 год. в културното развитие на селото се включва Сдружение „Роден край" – с. Зафирово. Регистрирано е като Сдружение в обществена полза с нестопанска цел. В него вземат участие хора от различните поколения на селото. Целта му е да популяризира и съхрани добруджанския фолклор, традиции, обреди и обичаи. Негов председател е Диана Василева. Сдружение „Роден край" – село Зафирово организира много екскурзии в България и близките ни съседки. Сдружението разполага с фолклорна група „Добруджанки”. Групата е за автентичен фолклор и възстановка на стари традиции и ритуали. До преди две години е имало и младежка група за турски и ориенталски танци, носеща името „Веселие”, но поради порастването на децата и заминаването им в гимназии, групата се разпада'''.''' През септември 2013 год. фолклорна група „Добруджанки” взема участие в Международен фестивал в град Кавала, Гърция. От 2008 год. досега групата има над 100 грамоти и дипломи.<sup>(5)</sup>
'''''Образователно''''' развитие. '''''В село''''' Зафирово предучилищното възпитание се е зародило след 1944 г. Първата детска градина за деца от 5 до 7-годишна възраст е открита през 1949-1950 година. По това време детската градина се е помещава в частния дюкян на Христо Ламбов и Дачо Стефанов Гатев. Първата детска учителка в селото е Павлина Арабаджиева. На 01.11.1958 год. е открита Целодневна детска градина с безплатна храна. За нуждите на децата са били необходими добри учители. На 40-дневни курсове в град Русе са изпратени две учителки – Дана Петкова и Николина Стефанова. След обучението си, те се завръщат и започват работа при много елементарни условия. Децата са спели на т.нар. нарове, нямали са дори гардеробчета. Обхвата на децата по това време е бил малък. През 1961 год. се е наложило сградата на детската градина да се събори. Годината 1965 е щастлива за децата и родителите, живеещи в Зафирово. Построена е нова детска градина, носеща името ЦДГ „Васил Левски'''”.''' Съществувала е и детска ясла, която по това време е била отделена от детската градина. За директор е назначена Боряна Ничева. През 1970 год. тя напуска и за директор е назначена Радка Герганова. Оттогава и до днес в детската градина се организират празници и обичаи. Коледуването и лазаруването се провеждат всяка година. Патронният празник на 19.02 се отбелязва всяка година под различни форми. Организирали са се и продължават да се организират „Вечери на народната приказка”, „На чаша чай”, „Аз и мама творим заедно”, „Спортист съм аз” и много други празници, посветени на сезоните, на майките, на деня на детето'''.''' В детската градина са се помещавали три групи с шест учителя.
'''''Етнографски''''' и битови особености. '''''Историческият''''' музей в село Зафирово е единствен в община Главиница. Създаден е през 1987 год. по инициатива на местното читалище. В него са изложени експонати, свързани с някои от най-важните исторически събития в региона. Музеят се помещава в едноетажна сграда в романски стил, намираща се в центъра на селото. Уредник на музея е бил Румен Липчев, музеен служител от Окръжен музей – гр. Силистра. Днес музея се стопанисва от Кметство – с. Зафирово. В първата зала са изложени първобитни сечива, историческа карта, изработена от немския професор Хазе. На тази карта са изобразени римски провинции, римски крайдунавски път, както и останки от тракийската могила, намираща се между селата Сокол и Зафирово'''.''' Втората зала на музея представя дървени и битови сечива, глинени съдове, битови тъкани престилки, възглавници, пешкири, мъжко и женско облекло. Фрагментите от керамика са наследство от неолитното селище 6000 г.пр.н.е. при с. Малък Преславец. Други експонати изложени в музея са прабългарски накити и стрели, датиращи от VII – IX век, намерени също в село Малък Преславец. Друг експонат в музея е тракийска погребална урна с остатъци от човешки кости, датиращи от VI – IV век пр.н.е., която е намерена в землището на с. Зафирово. В музея се съхранява и икона, която потвърждава християнската принадлежност на населението'''.''' Един от най-автентичните експонати е бърдук за съхранение и сервиране на вино и ракия. Съхранени са и много уреди, които са били част от ежедневието на българската домакиня. Такива са гребенеца, който е служел за чепкане на вълна; чакръка, който се е използвал за пресукване на преждата; комбинирани чакрък и хурка, които са били използвани за получаване на прежда и стойка за съхранение на вретена. В една от залите, на стената има лавица, върху която са подредени различни размери бърдуци, с които се е носела питейна вода на нивата. Добруджанските носии, които се съхраняват в музея на селото са изтъкани от вълнено сукно, с перпендикулярни ивици или каре. За декорация са били използвани веревни платки под коляното. Ризите са от памучен кенарен плат, с оригинални бродерии и задължителен маншет от ръчно изплетена дантела. Върху част от носиите се усеща румънското влияние. На една от стените в музея виси портрета на Стоян Тодоров, който е първият възрожденски учител в Зафирово. Той е учителствал от 1869 год. до 1874 год., след което по настояване на населението е ръкоположен за свещеник в селото с християнското име поп Стефан. След смъртта му, той е погребан в двора на настоящата църква. Между експонатите на музея са щит от пушка, обгорял пистолет, паласка за патрони и ятаган. Има и шест антични монети, които са били намерени в землището на с. Малък Преславец. На статив са съхранени три карти. Едната е заснета през 1782 год. от австрийския капитан Лаутер и на нея са отбелязани селата Орява (с.Долно Ряхово) и Кадъкьой (с. Малък Преславец). Втората карта е изработена от французина Райхи през 1791 год. На нея са отбелязани селата Косуй (с. Косара) и Орява (с. Долно Ряхово). На третата карта е изобразена Североизточна България по време на Руско-турската война през 1828-1829 год. На тази карта селата Малък Преславец и Долно Ряхово са отбелязани като пристанища. В музея са запазени и няколко лични документи на Русан Петков, ефрейтор Пенчо Петров Пенев и Димитър Великов Папазов. Всички те са били участници във Втората световна война. Тук се съдържа и богат снимков материал от учредяването на ТКЗС, социалистическото съревнование, самодейни състави към читалището и снимки на изявените тогава футболни отбори.
|