Долна Секирна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Селище в България
| картинка =
Line 15 ⟶ 14:
== География ==
Село Долна Секирна се намира във физикогеографската област [[Краище]] в Западна България, в най-югозападната част на община [[Брезник (община)|Брезник]], почти до границата с община Земен. Населеното място е разположено в
== История ==
Според историците живот по тези места е имало още преди пет века. Село Долна Секирна, област Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък, при съвместният им живот, те изграждат своеобразния си диалект, бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем, че особеното в това оформяне е, че то става в условията на притеснен живот под османска власт. Още от далечното минало, та до наши дни, основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук, обаче, то си има някои особености. На първо място, за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер. Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове, силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци“, където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място, докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра, само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла, и ако торенето не се повтори, става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието. Разбира се, с него добре се справчт семействата, имащи повече членове – мъже, жени и по – големи деца, за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен със земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания.
== Културни и природни забележителности ==
Сурвакарската група на село Долна Секирна е носител на множество награди от национални и международни фестивали. Групата е запазила традицията и продължава да спазва обичая всяка година. Вечерта на 13 януари групата прави среща със сурвакарски групи от други села, а на 14 януари обхожда всяка къща в селото. Първата организирана изява на групата е на Пернишкия фестивал „Сурва“ през 1971 година. Сурвакарската група излиза за първи път на международната сцена през 2008 г. на 11 март в карнавала в град Струмица, Македония.
В селото е имало два частни дарака – единият собственост на Братя Маринови, а другият на Величко Дойчев, които са национализирани в края на [[1947]] г.
Ред 34:
== Личности ==
На 9 октомври 1944 г. в село Долна Секирна е роден писателят [[Янко Станоев]]. Издал е над 15 книги – „Неандерталецо мой“, „Двойникът“, „Блудният син“, „Домашни истории“, „Децата на Афродита“ и др. Той е носител на редица награди, сред които голямата награда „Златният ланец“ на в. „Труд“ за къс разказ и Наградата за проза на Съюза на българските писатели за 2000 г.
Местният родолюбец Евлоги Бонев е роден в Долна Секирна, но повече от половината си живот е бил в чужбина. Той е ктитор на Ерулския манастир „Света Троица“ и дарител на реставрирането на иконописите в църква „Света Неделя“ в Долна Секирна. През 2016 г с негово спомоществувателство е осветена Стара чешма, в близост до родната му къща, по инициатива на хора от селото. Чешмата е изградена през далечната 1937 година от Иван Гигов, но напоследък била в лошо състояние. Около нея е изграден кът за отдих с пейки и маса.
== Литература ==
Роденият в селото историк Методи Попспасов написва краеведческо изследване, издадено със заглавие „Долна Секирна – вековен живот в антична околност“, 2005 г., ИК Интержурнал, София
== Външни препратки ==
* [https://surva.dolnasekirna.com/istoriq/ Сайт на Сурвакарската група на с. Долна Секирна]
{{Мъниче селища в България}}
| |||