Христо Караманджуков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
| награди = }}
}}
'''Христо Иванов Караманджуков''' с псевдоним '''Горчо Смитков'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 89</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], общественик и книжовник
==Биография==
[[
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село [[Чокманово]], тогава в Османската империя. Той е най-възрастният син на [[Иван Караманджуков]], революционер, четник на [[Петко войвода]], лежал в Одринския затвор.
Line 36 ⟶ 37:
Преподава в Педагогическото училище в [[Дупница]], където го заварва [[България в Първата световна война|Първата световна война]].
[[
През 1917 г. като войник в [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] е командирован в [[Ниш]], където участва в издаването на вестник „[[Моравски глас]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.]</ref> След войната е директор на гимназията в [[Ксанти]]. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с [[Васил Дечев]] вестник „[[Родопски глас]]“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „[[Родопа (списание)|Родопа]]“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето
▲[[Image:N.Danailov, Peio Shishmanov, Hristo Karamandjukov.jpg|мини|ляво|250п|Сборната въстаническа чета преди заминаване в 1903 година. Отпред от ляво на дясно: [[Никола Данаилов]], [[Пею Шишманов]], Христо Караманджуков. В центъра със знамето [[Никола Шишманов]]]]
[[
▲През 1917 г. като войник в [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] е командирован в [[Ниш]], където участва в издаването на вестник „[[Моравски глас]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.]</ref> След войната е директор на гимназията в [[Ксанти]]. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с [[Васил Дечев]] вестник „[[Родопски глас]]“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „[[Родопа (списание)|Родопа]]“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.
▲[[File:Hristo Karamandzhikov Reports.jpg|мини|250п|Караманджуков докладва решенията на Конгреса на Петрова нива]]
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на [[Дружба Родина]]. Взема активно участие в работата на [[Съюз на тракийските дружества в България|Тракийската организация]] още по време на създаването ѝ през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „[[Тракийския сборник]]“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на [[Тракийски научен институт|Тракийския научен институт]].
Умира
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година - „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903" . По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/index.html Караманджуков, Христо. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи), София, Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 5-6.]</ref><ref>[http://chernichevo.blogspot.com/2008/09/blog-post.html „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков.]</ref>
Line 53 ⟶ 54:
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Караманджуков, Христо}}
[[Категория:
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Дейци на Българската матица]]▼
[[Категория:Български издатели на списания]]
[[Категория:Дейци на Българското тайно революционно братство]]▼
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]▼
[[Категория:Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария]]▼
[[Категория:Учители в Серското българско педагогическо училище]]▼
[[Категория:Български революционери от Тракия]]
[[Категория:Български просветни дейци от Тракия]]
[[Категория:Възпитаници на Серското българско педагогическо училище]]
[[Категория:Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия]]
▲[[Категория:Дейци на Българското тайно революционно братство]]
[[Категория:Хора от област Смолян]]
▲[[Категория:Учители в Серското българско педагогическо училище]]
▲[[Категория:Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария]]
▲[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Починали в София]]
▲[[Категория:Дейци на Българската матица]]
▲[[Категория:Български просветни дейци от Тракия]]
| |||