Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии

 

След Втората световна война Харлем престава да бъде дом за мнозинството ню-йоркски афроамериканци, но си остава културна и политическа столица на афроамериканския Ню Йорк. Характерът на общността се променя в годините след войната, тъй като средната класа афроамериканци напуска и се установява във външните предградия, главно Куинс и Бруклин. Процентът на афроамериканци в Харлем достига своя връх през 1950 г. — 98,2%. След това испанците и впоследствие белите вдигат техния дял. .

 

Черният Харлем винаги е бил религиозен и мястото е дом на над 400 църкви. Групите на „Ислямската нация“ и отцепника „Черен мохамеданин“ поддържали джамиите в Харлем, а църква „Морамон“ построила малък параклис на 128ма улица през 2005 г. Много от църквите в областта се разполагали в празни складове или мазета. Тези малки организации можели да имат само от 15 до 20 човека последователи, но наброявали хиляди. Юдеистите също присъствали в Харлем. Особено в годините след Втората световна война квартала ражда лидерите на популярния християнски „култ“ — Джорд Уилсън Бектън и Фадър Дивайн. От 1965 г. общността е дом на хора на харлемските момчета, известен обикалящ хор, образователна програма за млади момчета повечето от който Афроамериканци. Девическият хор на Харлем е основан през 1968 г. Манхатън е допринесъл за развитието на хип-хоп културата, която имала корени в Харлем. Родно място на П. Диди, също така е родно място на популярни хип-хоп танциори като Харлем Шейк. От пристигането на Афроамериканци в Харлем квартала е страдал от висок процент на безработица, по-висок от обичайният за Ню Йорк и от висок процент на смъртност. През 1960 година необразованите Афроамериканци можели да си намерят работа много по-лесно от образованите, което объркало усилията за подобряване на състоянието на квартала чрез образование.