Първият теоретик, който се занимава с литературна феноменология, е [[Роман Ингарден]], който е автор на две фундаментални произведения: първото – „Литературното произведение на изкуството“ (1931) и второто – „Познание на литературното произведение на изкуството“ (1937). произведенията на изкуството и в частност литературата, привличат неговото внимание, тъй като не принадлежат нито на реалността, нито на идеалното. За разлика от автономните, напълно определени обекти, литературните произведения са зависими за своето съществуване от т.нар. ‘интенционални актове на съзнанието’ на техните създатели и техните читатели. Интенционален акт е акт, чрез който съзнанието се насочва към обектите от света. При това насочване се снема разликата между съзнанието и света. Ние узнаваме, че имаме съзнание в момента, в койтокогато то схваща някаква особеност на света. От своя страна светът съществува, тъй като съществуват съзнания, които да го възприемат. Тъкмо тази двойна зависимост на съзнанието от света и на света от съзнанието се нарича интенционалност на съзнанието. Именно поради това, Ингарден счита, че литературните произведения никога не са частни творения на индивида, а са т.нар. междуличностни феномени. Те не могат да бъдат абстрактни, каквито са числата и фигурите в математиката, които са наистина идеални обекти. Литературните творби са свързани със своята история и момента на появата си. Ингарден описва литературното произведение като междусубективен интернационален обект. Те имат своето начало в съзнанието на автора и биват запазвани чрез писмеността и други физически носители. Запазените литературни творби биват съживявани в актовете на съзнанието на читателя. Това обаче не означава, че творбите са изцяло зависими от психологията на автора и читателя. Всяка творба, тъй като се запазва исторически, надхвърля всяко моментно преживяване, макар че тя идва в света и продължава да съществува чрез различните актове на съзнанието. Ингарден нарича литературните произведения хетерономни, защото те не са никога напълно автономни или напълно зависими от съзнанието на автора или читателя. Литературните произведения ги надскачат, макар че са зависими от тях.
Ингарден счита, че литературните произведения са съставени от пластове. Всеки един от тези пластове има своя качествена характеристика:
