Разлика между версии на „Долна Секирна“

м
редакция без резюме
м
м
 
== География ==
Село Долна Секирна се намира във физикогеографската област [[Краище]] в Западна България, в най-югозападната част на община Брезник, почти на границата с [[община Трън]]. Населеното място е разположено в долината на река [[Светля (река)|Светля]], в подножието на [[Ерулска планина]], с най-висок връх - Големи връх (1480,505 m.)
 
== История ==
Село Долна Секирна е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък, при съвместният им живот, те изграждат своеобразния си диалект, бит и култура, своя неповторим облик. Трябва да подчертаем, че особеното в това оформяне е, че то става в условията на притеснен живот под османска власт. Още от далечното минало, та до наши дни, основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук, обаче, то си има някои особености. На първо място, за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер. Повечето ниви са пръснати по землищетоназемлището на стръмни скатове, силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци“, където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място, докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра, само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла, и ако торенето не се повтори, става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходннодоходно от земеделието. Разбира се, с него добре се справят семействата, имащи повече членове – мъже, жени и по – големи деца, за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен със земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски дейности.
 
== Културни и природни забележителности ==
*Църква “Св. Неделя” — художествен паметник от епохата на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].
 
*Паметник на загиналите съселянисекирчани във войните през 1912-1918 г.
 
*През 2004 г. в село Долна Секирна е открита паметна плоча на легендарния хайдутин [[Иво Войвода]]. Хайдутинът Иво Войвода е местен герой, с когото жителите на селото се гордеят и на когото са кръстили читалището си. Иво Войвода и четата му са действали през 1820-1830 г. в планините на Трънско, Брезнишко и Радомирско.
 
== Други ==
На 9 октомври 1944 г. в село Долна Секирна е роден писателят [[Янко Станоев]]. Издал е над 15 книги – „Неандерталецо мой“, „Двойникът“, „Блудният син“, „Домашни истории“, „Децата на Афродита“ и др. Той е носител на редица награди, сред които голямата награда „Златният ланец“ на в. „Труд“ за къс разказ и Наградата за проза на Съюза на българските писатели за 2000 г.
 
Местният родолюбец Евлоги Бонев е роден в Долна Секирна, но повече от половината си живот е билживял в чужбина. Той е ктитор на Ерулския манастир „Света Троица“ и дарител наза реставрирането на иконописите в църквата „Света Неделя“ в Долна Секирна. През 2016 г. с негово спомоществувателство е осветена Старастара чешма, в близост до родната му къща, по инициатива на хора от селото. Чешмата е изградена през далечната 1937 година от Иван Гигов, но напоследък била в лошо състояние. Около нея е изграден кът за отдих с пейки и маса.
 
== Литература ==