Асексуалност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също
м Bot: Automated text replacement (- в момента +)
Ред 23:
* Агора, един от [http://en.wikipedia.org/wiki/Metabarons Метабароните] на Алехандро Жодоровски, е асексуален трансмъж
* разказът на Самюел Р. Делани „Aye, and Gomorrah...“ от 1969 г. разказва за общност, в която астронавтите (или „космонавтите“) са представени без пол, защото в противен случай космическата радиация би увредила репродуктивните им органи. Космонавтите на Делани търсят „фрелки“ – индивиди с фетиш към асексуалните космонавти и ги използват в замяна на пари или забавления; или евентуално – за да се освободят взаимно от самотата
* в оригиналните серии на [[Доктор Кой]] (1963 – 1989) Докторът е представен почти като асексуален, независимо от обичайния поток привлекателни млади дами, които го заобикалят. Ако се вземе под внимание, че първата партньорка на Първия Доктор, Сюзан Форман, е представена като негова внучка, често се смята, без никога да е потвърдено, че някога в младините си той е имал партньорка, с която са имали поне едно дете. Филмът [[Доктор Кой (филм)|Доктор Кой]] от 1996 предизвиква полемика сред феновете, показвайки повече от веднъж страстна целувка между Осмия Доктор и партньорката му Грейс. В новите серии (стартирали през 2005 г.) Докторът флиртува от време на време и има връзка с ромнатичен привкус с партньорката си Роз Тайлър. Актьорът [[Дейвид Тенант]], който в момента изпълнява Десетия Доктор, увери феновете, че тези отношения са освободени от секс и това е „любовна история без въргаляне в чаршафите“, както казва самият той
* Шерлок Холмс на сър Артър Конан Дойл често е сочен като друг герой, квинтесенция на асексуалността. Докато приятелят му доктор Уотсън е обрисуван като чаровен и, типично за стереотипа на викторианския джентълмен, в голяма степен привлечен и галантен към различните героини, дори всъщност е бил женен веднъж, детективът е освободен от занимания с жени извън конкретната си работа с концепцията на позицията му „Твоят отдел, Уотсън“ и дори веднъж подигравателно споделя на доктора, че „най-привлекателната жена“, която някога е познавал, е била затворничка за детеубийство, мотивирана от парите от застраховката. Въпреки всичко разказът „[[Скандал в Бохемия]]“ (първият публикуван в [http://en.wikipedia.org/wiki/Strand_Magazine Strand Magazine] през юли 1891 г.) представя героиня, от която Холмс изключително се възхищава (тя успява да го заблуди) и всичко това започва с откровено обяснение за асексуалността на героя така, както я вижда разказвачът – както (почти) винаги, това е доктор Джон Уотсън:
{{цитат|„За Шерлок Холмс тя винаги е жената. Рядко съм го чувал да я споменава по различен начин. В неговите очи тя засенчва и превъзхожда собствения си пол. Това не означава, че той е изпитвал чувство поне наподобяващо любов към Ирене Адлер. Всички емоции, и особено тази, бяха непоносими за хладното му, педантично, но възхитително балансирано съзнание. Той беше, признавам това, съвършената мислеща и наблюдаваща машина, която светът някога е познавал, но поставен в позицията на любовник, той би се намирал на грешно място. Никога не е говорил за нежни страсти без ирония или презрение. За наблюдателя те бяха възхитителни неща – великолепни за разсейване на неяснотата около мотивите и действията на мъжете. Но да признае подобни импулси в собствения си изтънчен и съвършено регулиран темперамент за школувания следовател би означавало да допусне смущаващ фактор, способен да подложи на съмнение всичките му рационални заключения. Песъчинка в чувствителен инструмент или пукнатина в собствените му мощни лупи не биха били по-обезпокоителни отколкото едно силно чувство в природа като неговата“}}