Уикипедия

Марко Марчевски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-турското робство +османското владичество)
Ред 27:
 
== Биография ==
Марко Марчевски е роден на [[1 октомври]] [[1898]] г. в балканското село Ма̀рча (днес квартал на [[Дряново]]), откъдето идва псевдонимът му. Той е първото от 3-те деца в семейството. Има 2 по-малки братя – Рашко и Ганчо. Учи в гимназията в Дряново.
Марко Марчевски е роден на [[1 октомври]] [[1898]] г. в балканското село Ма&#768;рча (днес квартал на гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Той е първото от трите деца в семейството. Има двама по-малки братя – Рашко и Ганчо. Учи в гимназията в Дряново. След завършването на училището заминава за гр. [[София]]. Сътрудничи с хумористични стихове на вестници и списания: „Българан“, в. „К’во да е“ (1918)."Поглед","Свят", „Ехо“, „Село“, „РЛФ“ Като новобранец участва във Владайското въстание. След [[Първата световна война]] е в София и се сближава с [[Цанко Церковски]], [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]], [[Антон Страшимиров]], [[Христо Смирненски]], [[Христо Ясенов]], [[Николай Хрелков]], [[Крум Пенев]], [[Людмил Стоянов]], [[Гьончо Белев]] и др. През 1923 г. заедно с Николай Хрелков и [[Стефан Мокрев]] издава литературен седмичен вестник „Възход“. Във втория и третия брой поместват статиите на [[Гео Милев]], с които авторът призовава писателите да отразяват грозната действителност. „Възход“ е спрян от полицията. Марко Марчевски, и Николай Хрелков замислят ново литературно списание „Пламък“. Марко Марчевски е издател на списанието, за главен редактор се назначава Гео Милев, а членове на ред колегията стават Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров. В края на януари 1924 г. излиза първият брой на списание „Пламък“. След третия брой Антон Страшимиров официално напуска списанието, защото не е съгласен с острия политически тон на Гео Милев. Той смята, че с това се поставя дейността на списанието и на сътрудниците в опасност. Така и става. След поместването на поемата на Гео Милев „Септември“ списанието е спряно от полицията. Като издател на списанието „Пламък“ Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и преминава нелегално в [[Гърция]]. Тук е интерниран в концлагер на остров Самос, по–късно на остров [[Сирос]] и работи на корабите. През септември 1925 г. нелегално отива в [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където живее до 1934 година като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета“. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция „Българска литература“ в гр. [[Харков]]. Завършва филологическия факултет на Харковския университет и става аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт „Шевченко“. Издава книги на български език за местни българи, в които описва борбите срещу османското владичество и живота в България. Някои от тях се превеждат на руски и украински език. Става член на Съюза на украинските писатели. След амнистията, през 1934 г. се завръща в [[България]]Арестуван, попада в Дирекцията на полицията и на разпит при полицая [[Никола Гешев|Гешев]] в следствие на побой загубва 70 % от слуха си. От въпросите задавани му при разпита разбира, че Гешев получава информация директно от КГБ в Москва. Излязъл на свобода, редактира в. „Известия“, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда“, сп. „Нова литература“, в. „РЛФ“, „Литературен преглед“, „Ехо“, „Поглед“, „Щит“, „Вик“. В 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са затворени в Сталинските лагери. След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. В края на април 1937 г. е интерниран в гр. [[Смолян]], но на 15 май поради амнистията го пускат. През 1938 г. издава „Руско-български речник“; „Малка философско – научна енциклопедия“ (1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, I изд. – 1939, II изд. -1940); „Практично ръководство за лесно изучаване на руски език“ (1940) и др. На 18 септември 1941 г. еизпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле“ („Еникьой“), от там в „Свети Кирик“. След освобождаването му на 17 октомври [[1943]] г. минава в нелегалност.<br>След 9 септември 1944 г. той работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947 – 1948), сп. „Септември“ (1952 – 1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска класическа и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951 – 1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел „Детска литература“.
 
След завършването на училището заминава за [[София]]. Сътрудничи с хумористични стихове на вестници и списания: „Българан“, в. „К’во да е“ (1918)."Поглед","Свят", „Ехо“, „Село“, „РЛФ“. Като новобранец участва във [[Владайското въстание]].
Известни са и неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948 г.), „Героите на Белица“ (1950 г.), „[[Митко Палаузов]]“ (1951 г.), „Остров Тамбукту“ (1955 – 1957 г., в 3 т.), Народни приказки и др. Превежда творби на [[Михаил Шолохов|М. Шолохов]], В. В. Иванов, [[Максим Горки|М. Горки]], [[Илф и Петров|И. Илф и Е. Петров]], [[Аркадий Гайдар|А. П. Гайдар]], [[Жул Верн|Ж. Верн]], [[Хариет Бичър Стоу|Х. Бичър Стоу]] и др.▼
 
След [[Първата световна война]] е в София и се сближава с [[Цанко Церковски]], [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]], [[Антон Страшимиров]], [[Христо Смирненски]], [[Христо Ясенов]], [[Николай Хрелков]], [[Крум Пенев]], [[Людмил Стоянов]], [[Гьончо Белев]] и др. През 1923 г. заедно с Николай Хрелков и [[Стефан Мокрев]] издава литературен седмичен вестник „Възход“. Във втория и третия брой поместват статиите на [[Гео Милев]], с които авторът призовава писателите да отразяват грозната действителност. „Възход“ е спрян от полицията.
 
Марко Марчевски и Николай Хрелков замислят новото литературно списание „Пламък“. Марко Марчевски е издател на списанието, за главен редактор се назначава Гео Милев, а членове на редколегията стават Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров. В края на януари 1924 г. излиза първият брой на списание „Пламък“. След третия брой Антон Страшимиров официално напуска списанието, защото не е съгласен с острия политически тон на Гео Милев. Той смята, че така дейността на списанието и на сътрудниците се поставя в опасност. Така и става. След поместването на поемата на Гео Милев „Септември“ списанието е спряно от полицията. Като издател на списанието „Пламък“ Марко Марчевски е арестуван и осъден на 1 година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за 3 години.
 
По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и преминава нелегално в [[Гърция]]. Там е заловен и интерниран в концлагер на остров Самос, по–късно на остров [[Сирос]], работи на корабите.
 
През септември 1925 г. нелегално отива в [[Съветския съюз]], където живее до 1934 година като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета“. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция „Българска литература“ в [[Харков]]. Завършва филологическия факултет на Харковския университет и става аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт „Шевченко“. Издава книги на български език за местни българи, в които описва борбите срещу османското владичество и живота в България. Някои от тях се превеждат на руски и украински език. Става член на Съюза на украинските писатели.
 
След амнистията се завръща в България през 1934 г. Арестуван, попада в Дирекцията на полицията и на разпит при полицая [[Никола Гешев|Гешев]] вследствие на побой загубва 70 % от слуха си. От въпросите, задавани му при разпита, разбира, че Гешев получава информация направо от КГБ в Москва. Излязъл на свобода, редактира в. „Известия“, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда“, сп. „Нова литература“, в. „РЛФ“, „Литературен преглед“, „Ехо“, „Поглед“, „Щит“, „Вик“.
 
През 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са затворени в лагери.
 
След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. В края на април 1937 г. е интерниран в [[Смолян]], но на 15 май поради амнистията го пускат. През 1938 г. издава „Руско-български речник“; „Малка философско – научна енциклопедия“ (1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, I изд. – 1939, II изд. -1940); „Практично ръководство за лесно изучаване на руски език“ (1940) и др. На 18 септември 1941 г. еизпратен в [[концлагер]] „Кръсто поле“ („Еникьой“), от там в „Свети Кирик“. След освобождаването му на 17 октомври [[1943]] г. минава в нелегалност.
 
След 9 септември 1944 г. работи като редактор в разни периодични издания и издателства: сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947 – 1948), сп. „Септември“ (1952 – 1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в. „Септемврийче“, всекидневния печат.
 
Доцент е по история на руска класическа и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951 – 1962). В Съюза на българските писатели завежда отдел „Детска литература“.
 
Известни са неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948), „Героите на Белица“ (1950), „[[Митко Палаузов]]“ (1951), „Остров Тамбукту“ (1955 – 1957, в 3 т.), „Народни приказки“ и др.
 
▲Известни са и неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948 г.), „Героите на Белица“ (1950 г.), „[[Митко Палаузов]]“ (1951 г.), „Остров Тамбукту“ (1955 – 1957 г., в 3 т.), Народни приказки и др. Превежда творби на [[Михаил Шолохов|М. Шолохов]], В. В. Иванов, [[Максим Горки|М. Горки]], [[Илф и Петров|И. Илф и Е. Петров]], [[Аркадий Гайдар|А. П. Гайдар]], [[Жул Верн|Ж. Верн]], [[Хариет Бичър Стоу|Х. Бичър Стоу]] и др.
 
== Библиография ==
Line 37 ⟶ 59:
* ''„Червеното знаме“'', разкази (1932)
* ''„Врагове“'', роман (1934)
* ''„Осем години в Съветския съюз“'', кн. I-II, репортаж (1934 – 351935)
* ''„Утро над полята“'', репортаж (1935)
* ''„Село“'', повест (1936)
* ''„Страх“'', повест (1936; 1945)
* ''„Заблудени овчици“'', разкази (1938)
* ''„Калофер войвода“'', повест (1938;, 1948)
* ''„Руско-български речник“'' (1938)
* ''„Малка философско-научна енциклопедия“'' (1939)
Line 55 ⟶ 77:
* ''„Съветската култура“'' (1947)
* ''„Български народни басни и приказки“'' (1948)
* ''„Кой е най-силен“'', български народни приказки (1948;, 1955)
* ''„Сините скали“'', роман (1948;, 1949;, 1955)
* ''„Партийна тайна“'', повест (1948;, 1949;, 1952;, 1953;, 1954;, 1955;, 1965;, 1967;, 1970)
* ''„Дядо за риба“'', приказка за деца (1949)
* ''„Героите на Белица“'', роман (1950;, 1952;, 1954;, 1964;, 1970)
* ''„Кирил Христов Киров“'', очерк (1951)
* ''„Митко Палаузов“'', биографична повест (1951;, 1952;, 1953;, 1956;, 1957;, 1962;, 1963;, 1966;, 1969;, 1973)
* ''„Митко Палаузов“'', пиеса в три3 действия, седем7 картини (1956)
* ''„Тихо пристанище“'', повест (1956)
* ''„Априлски дни“'', 1925, спомени (1956)
* ''„Остров Тамбукту“'', роман в три3 части, част първа (1956)
* ''„Остров Тамбукту“'', роман в три3 части, част втора (1956)
* ''„[[Тайнствените светлини]]“'', повест (1958)
* ''„[[Остров Тамбукту]]“'', роман в три3 части, пълно издание (1959)
* ''„Повести (Калофер войвода. Страх. Тихо пристанище)“'' (1959)
* ''„Диарбекирските заточеници“'', роман (1960)
Line 77 ⟶ 99:
* ''„Златната пещера“'', разкази за юноши (1962)
* ''„Лоша дума“'', приказка (1964)
* ''„Партизански повести. Героите на Белица. Партийна тайна“'' (1974;, 1975)
 
== Източници ==
* ''Речник на българската литература'', т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 349 – 350.
* ''Априлски дни'' 1925''. спомени. изд. 1956 г., автор Марко Марчевски
* спомени на Искра Маркова Марчевска
 
Line 90 ⟶ 112:
{{СОРТКАТ:Марчевски, Марко}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български издатели на списания]]
[[Категория:Български издатели на вестници]]
[[Категория:Лагеристи в Кръстополе]]
[[Категория:Родени в Дряново]]▼
[[Категория:Починали в София]]▼
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен]]
▲[[Категория:Родени в Дряново]]
▲[[Категория:Починали в София]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марко_Марчевски“.