Колона: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
Редакция без резюме
Ред 7:
В [[древен Египет]], около 2600 пр. Хр., архитектът [[Имхотеп]] използва каменни колони в пирамидата на Джосер, чиито повърхност е изсечена в органични форми – на снопове тръстика. Те нямат носеща функция, а само декоративна – вградени в стените, те внушават здравина. В по-късната египетска архитектура шлифованите цилиндри са често срещани. В храма на [[Амон-Ра]] в [[Карнак]] колоните са максимално разгънати и имат база, тяло, [[капител]] и [[Абак (архитектура)|абак]]. Капителите по това време включват растителни мотиви ([[лотос]], [[палма]], [[папирус]]).
 
Едни от най-сложните колони в древността са тези в [[Персийска империя|древнаДревна Персия]], по-конкретно масивните каменни колони в [[Персеполис]]. Ярък пример на персийската архитектура е залата на стоте колони в Персеполис, заемаща площ от 1400 квадратни метра, построена от ахаменидския цар [[Артаксеркс I]] (465 – 424 г. пр. Хр.). Те включват скулптури на двойки бикове в своите капители – характерен белег и за капителите в [[Месопотамия]] са животинските орнаменти. Месопотамските дворци имат и най-високите колони.
 
Интересен пример са колоните от остров [[Крит]] – противно на традицията, колоните са издигани с по-широката си част нагоре (обърнат пресечен [[конус]]) и са оцветени по различни начини. Впоследствие, в [[Древна Гърция]] се оформят трите ордера (организационни системи) на класическата архитектура, а именно [[Дорийски ордер|дорийският]], [[Йонийски ордер|йонийският]] и [[Коринтски ордер|коринтският]]. По-късно италианската теория и практика добавя през XVI век тосканския и композирания, които са съответно опростен вариант на дорийския и по-обогатена разновидност на коринтския стил.