Пинд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
-твърдение за славянобългарски произход на Мецово. Липсва подобен етимологичен анализ, а единствения наличен твърди друго
премахване на дублиран текст, оформление, искане за източници
Ред 67:
 
== Име, топонимия ==
В [[Архаична Гърция]] името Пинд носи единия от градовете на [[Дорида|дорийската тетраполия]], разположен на едноименната река и в планината [[Ета (планина)|Ета]] – според [[Страбон]]. <ref>[https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/14/sgk9c4/ Страбон, География – кн. 9 – 4, 10]</ref> Този [[историческа география|историко-географски]] факт е достатъчно красноречив относно смисъла който са влагали в понятието древните [[елини]]. В най-[[ново време]], т.е.- от 19 век насам, с името Пинд се назовава планинскияпланинската венецверига от [[Велухи]] на север, а не така както е било в [[античност]]та – от [[Парнас]] във [[Фокида]] – на северозапад до Велухи (Тимфристос). <ref>[http://archive.ert.gr/74739/ Съвременното гръцко разбиране за обхвата на Пинд е изложено във видеото.]</ref>
 
[[Йоан Цец]] говорейки за планинския масив означаван като Пинд в съвременната география в/на Гърция, го нарича ''Мецово(н)'', т.е. така както се казва [[Мецово]]{{източник}}.
В [[Древна Гърция]] името Пинд се отнасяло за град и река в [[Дорида]], т.е. в по-широк смисъл за планините на [[Континентална Гърция]].
 
По османско време, двама по-учени гръцкоговорящи – [[Пахомий Русанос]] (1508 – 1553), родом от [[Закинтос]], и [[Анастасиос Гордиос]] (1654 – 1729), родом от [[Аграфа (район)|Аграфа]], считат че планината наричана от гърците Пинд се нарича от варварите – Мецово(н), и разделяла [[Янински еялет]] от [[Солунски еялет]]{{източник}}. Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската [[Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите]] през 1756 г. В началото на 19 век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. <ref>{{cite book |last=Hobhouse| first=John Cam |title=A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1 |date=1825 |publisher=James Cawthorn |page=61 |url=https://books.google.com/books?id=FBfelxz-BpcC&pg=PA61}}</ref><ref>[http://www.davidrumsey.com/luna/servlet/workspace/handleMediaPlayer?lunaMediaId=RUMSEY~8~1~31616~1150092 Карта на Гърция от 1804 г.]</ref>.
[[Йоан Цец]] говорейки за планинския масив означаван като Пинд в съвременната география в/на Гърция, го нарича ''Мецово(н)'', т.е. така както се казва [[Мецово]].
 
Името Мецово или ''Мечово'', още и {{източник | ''Мечата планина''}}, съществува и през 21 век, но не се отнася за целия планински масив, а за селището Мецово и {{източник|съседната му и източно от [[Янина]] с езерото планина – [[Мицикели]], което обаче е новогръцки превод на ''Меча бърлога''}}.
По османско време, двама по-учени гръцкоговорящи – [[Пахомий Русанос]] (1508 – 1553), родом от [[Закинтос]], и [[Анастасиос Гордиос]] (1654 – 1729), родом от [[Аграфа (район)|Аграфа]], считат че планината наричана от гърците Пинд се нарича от варварите – Мецово(н), и разделяла [[Янински еялет]] от [[Солунски еялет]]. Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската [[Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите]] през 1756 г. В началото на 19 век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. <ref>{{cite book |last=Hobhouse| first=John Cam |title=A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1 |date=1825 |publisher=James Cawthorn |page=61 |url=https://books.google.com/books?id=FBfelxz-BpcC&pg=PA61}}</ref><ref>[http://www.davidrumsey.com/luna/servlet/workspace/handleMediaPlayer?lunaMediaId=RUMSEY~8~1~31616~1150092 Карта на Гърция от 1804 г.]</ref>.
 
В голямата си част тези планини имат български [[топонимия|топонимистични]] съответствия, какъвто е примерно случая с най-значимия пиндски масив на [[Атаманика]]{{източник}}.
Името Мецово или ''Мечово'', още и ''Мечата планина'', съществува и през 21 век, но не се отнася за целия планински масив, а за селището Мецово и съседната му и източно от [[Янина]] с езерото планина – [[Мицикели]], което обаче е новогръцки превод на ''Меча бърлога''.
 
В края на 20-те години на 20 век всички негръцки имена на географски обекти в планината са заменени с гръцки такива. Например името на административния център на [[Дем (Гърция)|дем]]а на най-южноразположената Аграфа е променено от ''Керасово'' на ''Керасхори'' през 1930 г. Исторически славянобългарски топоси се наблюдават дори южно, югозападно и югоизточно от Аграфа – [[Домниста|Домница]], [[Стратос|Яница]] и [[Бодоница]].{{източник}}
В голямата си част тези планини имат български [[топонимия|топонимистични]] съответствия, какъвто е примерно случая с най-значимия пиндски масив на [[Атаманика]].
 
В края на 20-те години на 20 век всички негръцки имена на географски обекти в планината са заменени с гръцки такива. Например името на административния център на [[Дем (Гърция)|дем]]а на най-южноразположената Аграфа е променено от ''Керасово'' на ''Керасхори'' през 1930 г. Исторически славянобългарски топоси се наблюдават дори южно, югозападно и югоизточно от Аграфа – [[Домниста|Домница]], [[Стратос|Яница]] и [[Бодоница]].
 
== Климат и води ==
=== Климат ===
=== Реки ===
Пинд дели водите на днешната територия на Гърция по [[водосборен басейн|водосборни басейни]]. В [[Чумерка]] е [[орохидрография|орохидрографски възел]] на целия планински масив от [[Орография|орографска гледна точка]].
 
Най-пълноводната и известна река [[Ахелой (река)|Ахелой]] (Аспропотаму) протича между Аграфа и [[Гаврово]], разделяйки на юг северната част (ном [[Етолоакарнания]]) на административната област [[Западна Гърция]] на [[Етолия]] и [[Акарнания]].
Line 93 ⟶ 91:
== Почви ==
== Население ==
Планините на Централен Пинд са сърцето на [[армъни|армънските]] поселения на [[Балкани]]те. В античността тези планини са населявани от [[епироти]].{{източник}}
 
Етнографията на планината е характеризирана основно като армънска, а също така и като албанска. [[Топоним]]ията е основно славянобългарска. <ref>[http://www.promacedonia.org/en/mv/mv_3_1a.htm Само в Янинско, т.е. около Мецово, Макс Фасмер изброява 334 славянски (български) топоса.]</ref> Селищата са себични, оригинални и неголеми, с масивни къщи по скатовете, с [[калдъръм]]ени улици, и всички те покрити с каменни настилки и покриви. Като цяло е еднотипна с [[епир]]ската, предвид на това, че целия този планински район е исторически Епир.
 
== Геоложки строеж, геоморфоложки особености, релеф ==