Кирил Кадийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikyvoyage (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
поправка на мъртви линкове |
||
Ред 23:
== Биография ==
Кирил Кадийски е роден през [[1947]] г. в село [[Ябълково (Област Кюстендил)|Ябълково]], [[Кюстендил]]ско. Завършва [[руска филология]] през [[1971]] г. Работи като редактор в литературната редакция на [[Българско национално радио|Българското радио]], а по-късно в издателство „[[Народна култура]]“, както и на свободна практика като преводач на поезия от френски и руски. През 1984 г. специализира [[френски език]] в [[Алианс франсез]] в Париж. Пише и превежда [[поезия]]. Въпреки че голяма част от личното му творчеството е издадено до 1990 година, Кадийски не е приет за член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Част от произведенията му са публикувани в [[самиздат]]<ref>{{икона|fr}} [http://www.passiondulivre.com/livre-39482-poemes-oeuvres-completes.htm#91977 Poèmes : oeuvres complètes ; Mira Fary
След демократизацията на страната Кадийски създава през 1991 г. едно от първите частни [[издателство|издателства]] в България „[[Нов Златорог]]“, което издава десетки заглавия от български и чужди автори, част от които са отличени с награди.
През 1997 г. Кадийски е избран за член-кореспондент на френската [[Маларме (академия)|академия „Маларме“]]. От 2002 г. е член на българския [[ПЕН-клуб]]. През 2004 г., след спечелване на конкурс, е назначен за директор на Българския културен институт в Париж, който пост заема до юни 2009 г.<ref>{{икона|bg}} Екатерина Павлова, [http://
Участва в първата Олимпиада на поезията в [[Швеция]], организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets), като член на българския отбор, съставен още от [[Кристин Димитрова]], [[Силвия Чолева]] и [[Георги Пашов (филолог)|Георги Пашов]].<ref>Симона Мирчева, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2054/smasa.htm „Литературата като шведска маса“], в. „Култура“.</ref>
Ред 34:
[[Картинка:K.Kadiiski Montmartre.jpg|thumb|250px|Тържествена церемония по избирането на К. Кадийски за член на международната академия „Монмартър“]]
Кадийски е нестандартен автор.<ref>{{икона|fr}} [http://zhekov.pero-publishing.com/eng/images/stories/pdf/LIC/Bake-anketa-FR.pdf Stephane Baquey, La situation de dissidence du poète, traducteur et éditeur Kiril Kadiiski]</ref> Литературният критик Светлозар Жеков, автор на обемиста анкета<ref>{{икона|bg}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=com_mycontent&task=view&id=30&Itemid=30 Светлозар Жеков. Кирил Кадийски. Литературна анкета]</ref> с поета, казва за него: „Кирил Кадийски, един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си в България, още преди години беше приет в лоното на големите световни поети на ХХ век – във френската академия „Маларме“. Нейният председател [[Жан Оризе]] пише за Кадийски: „За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България. Неслучайно го избрахме за член-кореспондент на нашата академия „Маларме“, нареждайки го до толкова безспорни поети като албанеца [[Исмаил Кадаре]], финландеца [[Пенти Холапа]], румънката [[Ана Бландиана]], руснака [[Андрей Вознесенски]], ирландеца [[Шеймъс Хийни]] ([[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]]), ливано-сириеца [[Али Ахмад Исбир|Адонис]] и [[Йостен Шьостранд]] от Шведската академия… Кирил Кадийски е в добра компания и ние сме щастливи и горди, че той вече се числи сред нас“<ref>„Вечеря в Емаус“ с предговор от Жан Оризе, Захарий Стоянов, 2000, стр. 5</ref>. За него преди повече от 15 години [[Ален Боске]] пише: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес“<ref>{{икона|bg}} [http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/363/47/ Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж], ''Български дипломатически преглед
Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в [[Българска поезия|българската поетическа традиция]]. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най ярък представител е [[Атанас Далчев]]. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на [[Пейо Яворов]], свързан повече със [[символизъм|символизма]]. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – [[Димчо Дебелянов]]. Литературният критик [[Георги Цанков]] пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“<ref>„От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски“, Балкани, 2007, стр. 57"</ref>. Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция [[метафора|метафорична]] стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с [[имажинизъм|имажинизма]]<ref>„От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски“, Балкани, 2007, стр. 127"</ref>, но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в [[български фолклор|българския фолклор]] и в стихотворенията на [[Христо Ботев]]. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“<ref>{{икона|fr}} [http://www.cherche-midi.com/FR/catalogue/fichelivre.asp?id=1177 Jean Orizet, Le Cherche midi/catalogue]</ref>… Списание „Нувел обсерватьор“ нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети<ref>{{икона|fr}} [http://hebdo.nouvelobs.com/hebdo/parution/p1908/articles/a44348.html Mira Fary, Les cinq Saisons et autres poèmes], ''Le Nouvel Observateur
Кирил Кадийски е между най-известните български преводачи на поезия. Превел е на български множество френски и руски поети, между които [[Франсоа Вийон]], [[Виктор Юго]], [[Шарл Бодлер]], [[Пол Верлен]], [[Стефан Маларме]], [[Артюр Рембо]], [[Гийом Аполинер]], [[Блез Сандрар]], [[Фьодор Тютчев]], [[Иван Бунин]], [[Александър Блок]], [[Максимилиан Волошин]], [[Борис Пастернак]] и други. Превел е и почти цялото творчество на [[Молиер]].
Ред 49:
През юни 2007 г. в статия във вестник „[[Фигаро]]“ френският журналист Рафаел Станвил, дава гласност на съмненията на руската докторантка Оксана Холопина, която твърди, че откритата от Кадийски поема „Легенда за Новгород“ на [[Блез Сандрар]] е фалшификат.<ref name="figaro">{{икона|fr}} RAPHAËL STAINVILLE, [http://www.lefigaro.fr/litteraire/20070628.WWW000000377_un_faux_cendrars_au_gout_bulgare.html „Un faux Cendrars au goût bulgare. „Le Figaro, 14/10/2007.]</ref> Професор Клод Льороа, издателят Брюно Роа, дъщерята на поета Мириам Сандрар опонират на тези твърдения.<ref>{{икона|bg}} [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_224.pdf „Френската Wikipedia за Легенда за Новгород“, „[[Литературен вестник]]“, бр. 30, 26.09.2007 г., с.9, 10 – 11.]</ref>, за което се говори както във френската преса, така и в българската, където беше дадено обширно място за различни виждания и аргументи,<ref>{{икона|bg}} Николай Павлов, [http://www.politika.bg/culture/article?sid=&aid=6415&eid=102 „Блез и галската чест“], в. „Политика“, бр. 175, 24 – 30 август 2007.</ref> нещо богато отразено в „Курие ентернасионал“, чиято задача е да следи и отразява международния печат. Може да се посочи също, че само няколко дена по-късно Станвил пише, че той никъде и по никакъв начин не обвинява Кадийски, а само обръща вниманието, че някои обстоятелства насочват мисълта към него.<ref>{{икона|bg}} [[Пламен Дойнов]], [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_224.pdf „Фалшификация или мистификация“, „[[Литературен вестник]]“, бр. 30, 26.09.2007 г., с.9, 12 – 13]</ref>.
Според Хлопина, има несъответствия между начина, по който Сандрар описва творбата си, и самото съдържание на творбата. Също така тя забелязва, че в представеното от Кадийски копие се споменава за хотел „Англетер“ (от френски език – Англия) в [[Санкт-Петербург]], който според нейните източници носи това име от 1925, а творбата трябва да е писана през 1907. <ref name="figaro" />. Според друг източник обаче<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.encspb.ru/en/article.php?kod=2804025919 |заглавие=Encyclopaedia of St. Petersburg |достъп_дата=09.01.2007 |издател=[http://www.encspb.ru/en/static.php?section=about Информация за съставителството]|език=en}}</ref> хотелът от 1876 се е казвал „Шмидт-Англия“, после „Англия“, в периода 1911 – 1919 – „Англетер“, в 1919 – 1925 – „Интернационал“, а после отново „Англетер“, до 1948. Хлопина излага също и други фактологически, стилистични и ортографски аргументи. <ref>Dany Savelli, « Examen du paratexte de la Légende de Novgorode découverte à Sofia et attribuée à Blaise Cendrars », in ''Revue de Littérature comparée'' n°313, 2005/1, pp.21-33.</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/1547/в-„фигаро”-уличи-б/ „В. „Фигаро“ уличи български литератор в грандиозна фалшификация“], e-vestnik, 28 юни 2007 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20170113143045/http://e-vestnik.bg/1617/
=== Литературни награди ===
| |||