Битка при Гетисбърг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки)
м Bot: Automated text replacement (- зашеметяващи +)
Ред 245:
[[File:PAmonument-Gettysburg.JPG|thumb|250px|Паметникът за Пенсилванските полкове при Гетисбърг, най-големият паметник на бойното поле]]
 
Преди Гетисбърг, Робърт Лий си установил репутация като почти непобедим генерал, постигайки зашеметяващи победи срещу превъзхождащи сили, въпреки че обикновено с големи жертви за армията си; по време на [[Седемдневни битки|Седемдневните битки]], Северновирджинската кампания (включително [[втора битка при Бул Рън|втората битка при Бул Рън]]), [[битка при Фредериксбърг|Фредериксбърг]] и [[битка при Чансълърсвил|Чансълърсвил]]. Само Мерилендската кампания с тактически нерешителната [[битка при Антиетам]], е по-малко от успешна. Следователно историците се опитват да обяснят как победната поредица на Лий е прекъсната толкова драматично при Гетисбърг. Изтъкваните основни фактори за загубата на Лий са: (1) Прекалената увереност на Лий в непобедимостта на мъжете си; (2) представянето на подчинените си, и неговото управление на подчинените си; (3) здравни проблеми и (4) представянето на противника му, Джордж Г. Мийд и Армията на Потомак.
 
През целия поход Лий е повлиян от вярването, че неговите мъже са непобедими; повечето от опита му с Армията на Северна Вирджиния го убеждава в това, включително голямата победа при Чансълърсвил в началото на май и разгрома на войските на Съюза при Гетисбърг на 1-ви юли. Тъй като духът играе важна роля за военната победа, когато други фактори са изравнени, Лий не иска да охлади желанието на армията си да се бие и се противопоставя на предложения, главно от Лонгстрийт, да се оттегли от наскоро превзетия Гетисбърг, за да избере по-благоприятна позиция за армията си. Военният кореспондент Питър Александър пише, че Лий „действа, вероятно с впечатлението, че неговите войници са способни да превземат всяка позиция, колкото и трудна да е. Ако е такъв случаят, той допуска грешка, грешка, която и най-способният командир обаче може да допусне.“. Самият Лий се съгласява с тази преценка, пишейки до президента Дейвис: „Не може да се упрекне армията за провала си да постигне това, което беше проектирано от мен, нито пък трябва да бъде мъмрена за неразумните очаквания на обществото; само аз съм за упрек, за това, че може би очаквах твърде много от нейното мъжество и храброст.“<ref>Sears, сс. 499&ndash;500; Glatthaar, с. 287; Fuller, с. 198, заявява, че „прекалената увереност в превъзходството на неговите войници над врага го беше обладало.“</ref>