Лебедово езеро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Бурмейстер |
Бурмейстер |
||
Ред 61:
Александър Ширяев, помощник хореограф и внук на [[Цезар Пуни]], си спомня, че музиката на Чайковски е затруднила Петипа, тъй като дотогава е работил с щатни композитори като Пуни и [[Лудвиг Минкус|Минкус]], които са били готови да правят всякакви промени, които хореографът е изисквал.<ref name="Mar">Nelkin A. et al. The History of the Mariinsky Theatre in pictures, memoirs and documentation 1784 - 2008. - St. Petersburg, 2008, p. 187</ref>
Премиерата на преработения спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в Мариинския театър. [[Либрето]]то е преработено от [[Мариус Петипа|Петипа]] и [[Модест Чайковски]], а партитурата – от [[Рикардо Дриго]].<ref name="БЭ"/> Петипа прави хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц ([[чардаш]] и [[мазурка]]) от трето действие и четвърто действие.<ref name="Mar"/><ref name="WI"/> Всички репетиции се ръководят от Иванов, тъй като Петипа е болен.<ref name="Mar"/>
Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват „каноничната“ хореография на второ действие на Иванов и „черния“ pas d’action (нерядко преобразуван на [[па-дьо-дьо]] на Зигфрид и Одилия) на Петипа. Хореографията на Иванов в т.нар. "бели" сцени (сцените с лебедите) се сред от най-високите образци на лиричност и чувственост в класическия балет. Движенията на ръцете и гърба пресъздават не само движенията на истинските птици, но и изразяват множество силни чувства като любов, страх, олка и тевожност.<ref name="WI"/>
Пълната музика на балета е поставяна само веднъж – през сезон 1955/1956 на сцената на Дъражвния балет в [[Саратов]].<ref name="ЧН"/>
Ред 77:
Към либретото е добавен пролог, в който Одета е превърната от Ротбарт в лебед, а краят е редактиран - възстановено е наводнението от оригиналната остановка на Рейзингер<ref name="NYT"/>, а Зигфрид и Одета заживявят щастливо.<ref name="Ind">Percival, John. [http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/theatre-dance/features/dance-a-swan-to-die-for-9217975.htm Dance: A swan to die for] // Indepedent.co.uk, 08.02.2002</ref>
Бурмейстер поставя изцяло нова хорография в 1
Постановката е изпълнена през 1956 г. в театър „Шатле“ в Париж от балетната трупа на Станиславски, а
=== Хореография на Нуреев ===
Ред 86:
През юни 1962 г. Нуреев е поканен от Кралския балет в Лондон в ролята на Зигфрид в постановката на [[Нинет де Валоа]] и [[Фредрик Аштън]]. Нуреев изпълнява ново соло в края на първо действие, преди [[па де троа]]то – част, която обикновено не се изпълнява. Тази добавка е възприета радушно и остава част от последващи лондонски постановки.<ref name="Нур"/>
[[Файл:Wiener Staatsoper Schwanensee Szene Akt4.jpg|thumb|350 px|Сцена от 3 д. на постановката на Нуреев, Виенската опера, 2010 г.]]
През окомври 1964 г. Нуреев поставя цялостна своя хореография за Виенската опера. Докато в руската традиция сюжетът се върти около двойния образ на Одета/Одилия, Нуреев центрира своята постановка върху Зигфрид. Той изпълва образа на принца и го развива в психологически план – първо тъжен и обзет от скука, после влюбен и накрая измамен и унищожен. <ref name="Нур">[http://www.nureyev.org/rudolf-nureyev-choreographies/rudolf-nureyev-swan-lake „Лебедово езеро“ на Нуреев // Фондация Нуреев]</ref>▼
▲През окомври 1964 г. Нуреев поставя цялостна своя хореография за Виенската опера. Докато в руската традиция сюжетът се върти около двойния образ на Одета/Одилия, Нуреев центрира своята постановка върху Зигфрид. Той изпълва образа на принца и го развива в психологически план – първо тъжен и обзет от скука, после влюбен и накрая измамен и унищожен. <ref name="Нур">[http://www.nureyev.org/rudolf-nureyev-choreographies/rudolf-nureyev-swan-lake „Лебедово езеро“ на Нуреев // Фондация Нуреев]</ref>
{{цитат|''За мен „Лебедово езеро“ е фантазията на принц Зигфрид. Възпитанието му в духа на романтичното разпалва страстта му към безкрая и той отказва да приеме реалността на властта и на брака, който му е натрапен от учителя му и майка му. За да избегне скучната си съдба, той създава идеята за езерото – това „друго място“, за което мечтае. Съзнанието му ражда както идеализираната любов, така и забраната ѝ. Белият лебед е недостижимата жена, черният лебед – нейният огледален образ, тоно както и Ротбарт е корумпираната същност на учителя Волфганг. Когато фантазията изчезва, принцът не знае как да запази разума си.''|Рудолф Нуреев<ref name="Нур"/>}}
| |||