Лебедово езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Бурмейстер
м размествания в текста
Ред 64:
 
Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват „каноничната“ хореография на второ действие на Иванов и „черния“ pas d’action (нерядко преобразуван на [[па-дьо-дьо]] на Зигфрид и Одилия) на Петипа. Хореографията на Иванов в т.нар. "бели" сцени (сцените с лебедите) се сред от най-високите образци на лиричност и чувственост в класическия балет. Движенията на ръцете и гърба пресъздават не само движенията на истинските птици, но и изразяват множество силни чувства като любов, страх, олка и тевожност.<ref name="WI"/>
 
Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издържливост и технически умения (вкл. 32 [[фуете]]та в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа.
 
Пълната музика на балета е поставяна само веднъж – през сезон 1955/1956 на сцената на Дъражвния балет в [[Саратов]].<ref name="ЧН"/>
 
Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на [[Константин Сергеев]] от 1950 г. на хореографията на Петипа и Иванов.
 
 
=== Други постановки ===
Line 77 ⟶ 82:
Към либретото е добавен пролог, в който Одета е превърната от Ротбарт в лебед, а краят е редактиран - възстановено е наводнението от оригиналната остановка на Рейзингер<ref name="NYT"/>, а Зигфрид и Одета заживявят щастливо.<ref name="Ind">Percival, John. [http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/theatre-dance/features/dance-a-swan-to-die-for-9217975.htm Dance: A swan to die for] // Indepedent.co.uk, 08.02.2002</ref>
 
Бурмейстер поставя изцяло нова хорография в 1-во и 3-то действие, като запазва 2-ро и 4-то действтие в оригинала на Иванов.<ref name="NYT"/><ref name="WI"/> В първо действие Зигфрид и приятелите му танцуват със селските момичета и принцът въоще не показва итерес къмигнорират кандидат-годениците, които кралицата му представя. <ref name="NYT"/>
 
Постановката е изпълнена през 1956 г. в театър „Шатле“ в Париж от балетната трупа на Станиславски, а през 1960 г. е създадена и френска продукция. Костюмите и декорите са дело на Димитри Бушен. В гланите роли са Жозет Амиел и Петер Ван Дайк. През 1974 г. декорите и костюмите са подновени от Морис льо Нестор за продукцията с участието на [[Наталия Макарова]] и [[Рудолф Нуреев]]. <ref name="WI">Merril ,Bruce. [https://www.worldandischool.com/public/1992/november/school-resource20525.asp A Sumptous Swan] // The World and I School, 11/1992</ref>
Line 93 ⟶ 98:
 
Най-разпространените замени са връщането в трето действие на вариациите на главните герои, първоначално написани от Чайковски като pas de six и па-дьо-дьо, както и включването в четърта картина на дуета по музиката на втората вариация от pas de six.
 
Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на [[Константин Сергеев]] от 1950 г. на хореографията на Петипа и Иванов.
 
Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издържливост и технически умения (вкл. 32 [[фуете]]та в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа.
 
=== Хореография на Матю Борн ===