Битка при Абидос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-в този момент +)
Ред 3:
През лятото на 988 г. бунтовниците овладяват цяла [[Мала Азия]] и пристъпват към [[Константинопол]]. Една част от въстаническата армия се разполага край Хрисополис, на азиатския бряг на [[Босфор]]а, а по-голямата се струпва около [[Абидос (Хелеспонт)|Абидос]] на [[Дарданели]]те. Замисълът на Варда Фока е да принуди непристъпния столица да се предаде, като прекъсне снабдяването ѝ по море и подложи населението ѝ на глад. По същото време българите нападат балканските владения на императора и оставят Василий II без ресурси да подкрепи защитниците на Абидос.
 
Съотношението на силите се променя, след като императорът получава от съюзника си, киевския княз [[Владимир Святославич]], 6-хиляден [[варяги|варяжки]] отряд. С варягите той унищожава бунтовническия корпус при Хрисополис, след което се насочва към Абидос. Там се съсредоточават и основните сили на Фока. Василий, придружен от своя брат и съвладетел Константин, прекосява морето при [[Лампсак]] и ги напада през нощта на 12 срещу 13 април 989 г. В началото на сражението бунтовническата флота е подпалена, което всява паника сред войските на Фока. В опит да ги реорганизира, той повежда грузинската си гвардия срещу императора, но в този момент получава сърдечен удар и умира. След смъртта на Варда Фока въстаниците се пръсват. До есента на същата година въстаническите огнища в [[Анатолия]] и [[Сирия]] са потушени окончателно.<ref>Левченко, М. В. [http://vremennik.biz/opus/BB/07/53524 Взаимоотношения Византии и Руси при Владимире]. Византийский временник, т. 7 (1953), стр. 202-205;{{Br}}Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ISBN 0-8047-2421-0. Стр. 518-519</ref>
 
== Източници ==