Годфроа дьо Буйон: Разлика между версии

Най-могъщият и влиятелен рицар, все още лоялен към идеята за освобождаване на Йерусалим, остава Реймон, към когото Годфроа се присъединява в похода към Свещения град, който в този момент е бил под контрола на нов враг – [[Фатимиди]]те, завзели го през август 1098 година. Едва в Йерусалим Годфроа започва да добива сериозна слава сред кръстоносците. Той, заедно с част от рицарите си, са първите християни, влезли в града при атаките на 14 и 15 юли 1099 година, завършили с масови кланета на [[мюсюлмани]], [[евреи]] и [[православни]]. Малко след падането на града благородниците се събират в църквата „[[Възкресение Христово (Йерусалим)|Божи гроб]]“, където дали титлата „крал“ на Реймон дьо Сен Жил, който обаче първоначално отказал, най-вероятно с цел да не опетни набожния си образ, очаквайки аристократите да настояват той да заеме предложената позиция. Това обаче не се случило и Годфроа, който вече бил по-популярният от двамата, приел да бъде водач на новата държава, без обаче ясно да бъде дефинирана титлата му. След неочаквания развой Реймон напуснал града, премествайки се с армията си в околностите.