Минчо Цачов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Родени в Дряново, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
Убит от 2 [[арнаут]]и [[хамам]]джии в търновските лозя по поръчка на турските управници, за да му заграбят имуществото.<ref>Предприемаческата идея. Преглед и реинтепретация, Й. Коев, 2005 г.</ref><ref>[[Пандели Кисимов]], "''Исторически работи. Моите спомени''". Ч. 1. 1897, 124 с.;Ч. 2.1900,108 с;</ref> Убийството му е възпято в песен.<ref>[http://liternet.bg/folklor/motivi/hadzhi_mincho/content.htm Убийството на Хаджи Минчо, http://liternet.bg]</ref> Оставя поне 1 дъщеря на име Пенка.
Гръцките фанариоти от Истамбул се опитват да изземат управлението от българските законни църковни области и да гърцизират населението,с цел да налагат тежки данъци върху християнското и българско население и трупат богатства на гърба им.Българските законни църковни области са били апетитна хапка,защото са заемали около 80-85% от Балканския полуостов.Хаджи Минчо се бори до последния си дъх за свободата на българите и против гърцизирането и ограбването на българите от фанариотите. Според анонимен текст, убийството на Хаджи Минчо е политическо: Хаджи Минчо забогатял, но не се срамувал от своя български род и име, не се отказвал от народността си, със средства и на дело, подпомагал все повече засилващата се борба с гръцките фанариоти, това навлякло тяхната омраза, владиката Неофит подшушнал на един турчин, Хаджи Мехмед Караманлията, да предложи сътрудничеството си, „ортаклък“ на българина, Хаджи Минчо отказал да има турчин съдружник, фанариотите надумали жестоко обидения турчин да го убие, Караманлията наел двама арнаути, Емин и Абдула, теляци в банята, и те извършили убийството на Хаджи Минчо. „Хаджи Минчо х. Цачев (1800 – 1855) произхожда от знатен и богат род в Дряново, но се преселил в Търново. Прадедите му са били състоятелни и влиятелни хора. Занимавали се с обществени работи. Хаджи Минчо дошел в Търново през 1837 год. и станал сандък емения на царската хазна, защото тогава имало обичай всеки търговец да служи по две години на тази длъжност. По-после, благодарение на трудолюбието му, присъщо на всеки българин, той разширил търговията си в Австрия, Англия, Влашко, Цариград и други големи градове на турската държава. По това време търговията в Търново е била в своя разцвет. Хаджи Минчо бил много богат и милостив човек и много пъти кредитирал свои съграждани българи. Това събуждало омразата на турските търговци. Най-много го ненавиждал Тюджари Хаджи Мехмед ага – Караманлията, който бил един от най-силните кандидати, за да вземе беглика и да използува с този данък населението, но след като станало наддаването на беглика от каазалиите в мезлиша и след като дошъл тефтердаря от Цариград и съобщил султанската заповед, че се възлага събирането на беглика на Хаджи Минчо, Тюджари Хаджи Мехмед ага Караманлията, решил да премахне своя голям противник. Хаджи Мехмед се наговорил с наемателя на баш хамам Ибраим ага Капиновлията, един от членовете на мезлиша в Търново, за да се намерят убийци, които да премахнат хаджи Минча. Наговорили се за убийството и на убийците арнаути от баш хамам Елмаз, Абдулрахман и още други двама служащи в банята им били обещани 30 000 гроша, от които им били броени 4 000 в предплата. Убийците решили да прострелят хаджи Минчо по Петрови заговезни в 1855 г., когато той ще заговява в колибата на бабалъка си Челеби Янко Евстатиев, която се намирала в местността Мармалия при Търново“. Звезделин Цонев цитира дописка в „Цариградски вестник“, изпратена от Търново на 24 май 1855 г. и поместена в два последователни броя през юли. „На 22-рий мая, ден неделний, първий наш търновец знаменитий Х. Минчо Х. Цачев беше на лозето си, на лятната си къща, излязъл с всичката си челяд, гдето, както и много други пъти, закъснял да се върне в града. На 2-та часа нощний той се качил на бричката си заедно със съпругата си и две слугини. Трийсет разкрача от вратата на лятната къща на тъста му чорбаджи Янка, гдето били, конете се запрели, сплашени от препречен на пътя дървен клон и гръм ужасен от двете страни на пътя разкръстосал се върху им. Теллия куршум пронизал уплашенаго хаджи Минча от дясната плешка и дребни сачми пробиха дясната му страна, други откъснали ставицата на лявата ръка на нещастната негова съпруга и се запрели в разпръснатата й гърда. А третий ударил в главата на една от слугините и там мъртва от бричката паднала. Бодрият бричкарин върнал бричката назад, без да оставил време на убийците да довършат таз адската си мисъл. Но уви! Раненият хаджи Минчо едвам 10 минути живял... https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%BE%D0%BE%D0%BB%D1%83
Песента за Хаджи Минчо се среща в около 14 варианта. Съвременен и съкратен текст на песента "Хаджи Минчо" -
Във Цариград бегликът се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава,
Хаджи Мехмед иска да се сортачи,
Хаджи Минчо турчин ортак не рачи.
Хаджи Мехмед люто му се заканя,
Хаджи Мехмед люто му се разсърди.
Кат е дошло празник света неделя,
Кинка Хаджи Минчо продума:
- Хайде, Хаджи, да идем на лозе,
хай да идем на серянлък с файтона.
Хаджи Минчо Кинка дума продума:
- Ах, не мога, Кинке, нийде да ида –
утре ми е делник, Кинке, понеделник,
голям мизлиш ще имаме в конака,
а без мене мизлиш, Кинке, не става.
Ах, какъв съм съня лошав сънувал!
Викнала е Кинка виком да плаче:
- Бог да убий мойта майка и татко,
гдет ме мене на вдовеца дадоха!
Хаджи Минчо ясно с вик се провикна:
- Скоро файтон пригответе, впрегнете,
че на серян ще идем, отидем.
Вървели са много-малко вървели,
до три ми са пушки, холам, пукнали,
Хаджи Минча ударили в гърдите,
а пък Кинка във ръката вмерили
и тяхната ратайкиня в главата.[https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%BE%D0%BE%D0%BB%D1%83]
== Източници ==
| |||