Стефан Мутафчиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 26x кавички, 3x заглавие-стил, 3x нов ред, 10 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име =
| портрет =
| портрет-описание =
| px =
| описание =
| роден-място =
| починал-място =
| още =
}}
'''Стефан Николов Мутафчиев''' е български композитор. Един от основателите фолклорен ансамбъл
== Биография ==
Стефан Николов Мутафчиев е роден на [[27 октомври]] [[1942]] година в град [[Търговище]]. Още като ученик във Варненското музикално училище пише песни и пиеси за обой, флейта и други инструменти. Завършва [[Национална музикална академия|Националната музикална академия]] със специалност композиция при проф. [[Веселин Стоянов]], по-късно е студент при проф. [[Парашкев Хаджиев]] и проф. [[Димитър Тъпков]]. Като студент, през [[1972]] година написва „Балада за
След дипломирането си четири години работи във [[Варна]] като диригент на оркестъра на Ансамбъла на БМФ и инспектор-методист при ОСИК. Създаването на Държавния фолклорен ансамбъл
▲Стефан Николов Мутафчиев е роден на [[27 октомври]] [[1942]] година в град [[Търговище]]. Още като ученик във Варненското музикално училище пише песни и пиеси за обой, флейта и други инструменти. Завършва [[Национална музикална академия|Националната музикална академия]] със специалност композиция при проф. [[Веселин Стоянов]], по-късно е студент при проф. [[Парашкев Хаджиев]] и проф. [[Димитър Тъпков]]. Като студент, през [[1972]] година написва „Балада за Самуил” по текст на [[Георги Струмски]] (за смесен хор, две пиана и ударни инструменти).
Пръв Мутафчиев разчупва традиционното полукръгово подреждане на хора и го заменя с раздвижени пластични форми – нещо твърде рисковано при акапелно изпълнение. През [[1977]] година на Братиславския радиоконкурс за народна музика хора на ансамбъл
▲След дипломирането си четири години работи във [[Варна]] като диригент на оркестъра на Ансамбъла на БМФ и инспектор-методист при ОСИК. Създаването на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия” през [[1974]] година дава възможност на младият диригент и композитор да изяви пълно своя творчески потенциал като диригент на хор и като автор на не малка част от песните и танците в първата програма на ансамбъла. Написаните хорови творби „Седнало е Гьоре дос”, „Леле Яно”, „Казаци” и музиката към музикално-танцовите произведения „Тъжачки”, „Овчар и Юда девойка” стават емблема на ансамбъла.
Специализира във Фолклорния факултет на ГМПИ
▲Пръв Мутафчиев разчупва традиционното полукръгово подреждане на хора и го заменя с раздвижени пластични форми – нещо твърде рисковано при акапелно изпълнение. През [[1977]] година на Братиславския радиоконкурс за народна музика хора на ансамбъл „Тракия” с диригент Стефан Мутафчиев е отличен със „Златен медал” в съревнование със състави на 32 радиостанции от 13 държави. Същото отличие Мутафчиев получава и за композицията си „Момински песни от Южна България” – оригинална творческа разработка.
В периода 1977-[[1984|84]] година Стефан Мутафчиев е консултант на Държавен ансамбъл
▲Специализира във Фолклорния факултет на ГМПИ „Гнесини” при проф. [[Людмила Шамина]] и при проф. [[Нина Мешко]]. На прегледа „Нова българска музика ‘78” представя две песни – откритието на прегледа – „Седнало е Гьоре” и „Казаци”.
През [[1983]] година Стефан Мутафчиев оглавява ръководството на Ансамбъла за народни песни при Българското национално радио. От началото на [[1989]] година до смъртта си през [[1997]] година Стефан Мутафчиев е Главен художествен ръководител на Ансамбъл
▲В периода 1977-[[1984|84]] година Стефан Мутафчиев е консултант на Държавен ансамбъл „Родопа”. Най-ярките му творби, създадени през този период са „Страхиле, страшен войвода”, „Ено, мъри”, „Дено са бело белее”, „Триста са пушки пукнали”, „Брала мома ружа цвете”, „Аман си рекох, майчинко”, „Я, стани, Минке”.”
▲През [[1983]] година Стефан Мутафчиев оглавява ръководството на Ансамбъла за народни песни при Българското национално радио. От началото на [[1989]] година до смъртта си през [[1997]] година Стефан Мутафчиев е Главен художествен ръководител на Ансамбъл „Тракия”. В периода [[1990]]-[[1993]] година, с хора на ансамбъл „Тракия”, Стефан Мутафчиев осъществява мащабна концертна дейност във Франция и Швейцария. Незабравими ще останат феноменалните успехи на хора в зала „Олимпия” в [[Париж]], на „Гранд Микс”, на фестивала „Гласовете на Европа”, записа на музиката за филма „В кръга на Първия” по Солженицин.
От [[1976]] година до смъртта си е доцент дирижиране във ВМПИ (АМТИИ) град [[Пловдив]].
== Източници ==
<references/>
== Външни препратки ==
*[http://www.ubc-bg.com/bg/composer/261 Съюз на българските композитори]
*[http://www.balkanfolk.com/bg/author.php?id=24 BalkanFolk]
*[http://bnr.bg/varna/post/100352640/v-tyrsene-na-spomeni-70-godini-ot-rojdenieto-na-stefan-mutafchiev В търсене на спомени: 70 години от рождението на Стефан Мутафчиев]
*[https://www.youtube.com/watch?v=3pQZw5_K8B4&list=PLYJbbnd2X-dql8BmWvnhRXwhnzOlZfeCa Концерт на Оркестъра за народна музика на БНР, посветен на творчеството на Стефан Мутафчиев]
{{СОРТКАТ:Мутафчиев, Стефан}}
|