Адолфъс Грийли: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang}}
м смяна шаблон инфо с личност; форматиране; форматиране: интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Адолфъс Вашингтон Грийли
| портретиме-оригинал = Adolphus =Washington Greely.jpg
| категория = изследовател
| описание = американски полярен изследовател
| px портрет = 200
| портрет-описание =
| роден-място = [[Нюбърипорт]], [[Масачузетс]], [[САЩ]]
| px = 200
| описание = американски полярен изследовател
| роден-място = [[Нюбърипорт]], [[Масачузетс]]
| починал-място = [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[САЩ]]
| националност = {{USA}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| област =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
| подпис =
}}
'''Адолфъс Вашингтон Грийли''' ({{lang-en|Adolphus Washington Greely}}) (е [[1844американски]] – полярен [[1935изследовател]]), американскиофицер армейскиот офицер,[[армията поляренна изследователСАЩ]].
 
== РанниПроизход годинии военна кариера (1844 – 1880) ==
Роден е на [[27 март]] [[1844]] година в [[Нюбърипорт]], [[Масачузетс]], САЩ. На 26 юли 1861 г., на 17-годишна възраст, постъпва в армията, като два пъти преди това му е отказвано поради здравословни причини. Започва участието си в [[Гражданската война в САЩ|Гражданската война]] с чин кавалерийски лейтенант, и я завършва с чин [[майор]] от [[Кавалерия|кавалерията]]. На 7 март 1867 е назначен като втори помощник в 36-ти пехотен полк на редовната армия. На 27 май 1873 е повишен в чин [[капитан-лейтенант]].
 
== Експедиция в Арктика (1881 – 1884) ==
От 1881 до 1884 на кораба „Протей“ възглавява полярна експедиция в най-северните части на [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]], целта на която е търсене на изчезналата американска експедиция на [[Джордж Вашингтон де Лонг]], създаване на мрежа от метеорологични станции за събиране на наблюдения по време на Първата международна полярна година и провеждане на астрономически и магнитни наблюдения в района. Въпреки, че Грийли дотогава няма опит в [[Арктика]], ръководената от него експедиция постига значителни резултати в изследването на района. Изследва п-ов [[Земя Грант]] (северната част на остров [[Елсмиър]]), където е организирана метеорологичната станция Форт Конгер, и в която експедицията презимува. През зимата на 1881 – 1882 американците откриват езерото [[Хейзън]], на север от него хребета [[Юнайтед Стейтс]], а на юг от полуострова – дълбоко вдаващият се в сущата [[Грили фиорд]]. През пролетта на 1882 отряд, ръководен от лейтенант Джеймс Локууд с шейни се придвижва на север до 83° 30` с.ш.
 
През зимата на 1881 – 1882 американците откриват езерото [[Хейзън]], на север от него хребета [[Юнайтед Стейтс]], а на юг от полуострова – дълбоко вдаващият се в сущата [[Грили фиорд]]. През пролетта на 1882 отряд, ръководен от лейтенант Джеймс Локууд, с шейни се придвижва на север до 83° 30` с.ш.
През зимата на 1883 – 1884 положението на експедицията става трагично. Две години поради тежките ледове и неумелото ръководство и организация не се отдава да се завърнат до кораба. През лятото на 1883 цялата група поема пеша на юг. По пътя един се удавя, друг е разстрелян „за нарушаване на дисциплината“ и за кражба на хранителни припаси. Останалите достигат до остров Пим ({{coord|78|44|N|74|25|W|}}), у северния вход на протока Смит, където е проведено трето зимуване. Привършват запасите от провизии и топлива и се налага от спасителна, експедицията да се превърне в спасяема. От глад, удавяне и измръзване по време на зимуването загиват 19 от 25-членнния екипаж, в т.ч. и лейтенант Локууд. Когато на 22 юни 1884 пристига спасителната група водена от капитан Уинифред Скот Шлий намира шестима човека в полумъртво състояние. Оцелелите са спасени, но по пътя към дома умира още един от тях.
 
През зимата на 1883 – 1884 положението на експедицията става трагично. Две години поради тежките ледове и неумелото ръководство и организация не се отдава да се завърнат до кораба. През лятото на 1883 цялата група поема пеша на юг. По пътя един се удавя, друг е разстрелян „за нарушаване на дисциплината“ и за кражба на хранителни припаси. Останалите достигат до остров [[Пим]] ({{coord|78|44|N|74|25|W|}}), у северния вход на протока [[Смит (проток)|Смит]], където е проведено трето зимуване. Привършват запасите от провизии и топлива и се налага от спасителна, експедицията да се превърне в спасяема. От глад, удавяне и измръзване по време на зимуването загиват 19 от 25-членнниячленния екипаж, в т.ч. и лейтенант Локууд. Когато на 22 юни 1884 пристига спасителната група водена от капитан Уинифред Скот Шлий намира шестима човека в полумъртво състояние. Оцелелите са спасени, но по пътя към дома умира още един от тях.
== Следващи години 1885 – 1935 ==
През юни 1886 Грийли е назначен за главен директор на армейската телеграфна служба, а през март 1887 е повишен в бригаден генерал. По време на мандата му като директор на военната телеграфна служба са изградени, обслужвани и поддържани хиляди километри телеграфни линии в [[САЩ]], [[Пуерто Рико]] (800 мили), [[Куба]] (3000 мили), [[Филипините]] (10200 мили). Осъществява се строежа на телеграфна връзка с [[Аляска]] при много трудни условия с дължина близо 4000 мили.
 
През 1886 Грийли издава в Лондон книгата ''„Три години арктическа служба“''. поПо-късно, чеждумежду 1888 и 1929, излизат от печат и други негови книги посветени на Арктика, в т.ч. нееднократно преиздаваният в САЩ ''„Справочник по полярни открития“''. Благодарение на тези си трудове Грийли, независимо от тежките неудачи преследвали единствената му експедиция в полярните страни, се прославя на Запад като голям авторитет по въпросите на изучаването на Арктика.
През 1906 е военен ръководител на спасителните екипи след опустошителното земетресение в [[Сан Франциско]]. На 10 февруари 1906 е произведен в генерал-майор, а на 27 март 1908 се пенсионира. Умира на преклонна възраст от 91 години на 20 октомври 1935 в столицата [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]].
 
== Следващи години (1885 – 1935) ==
През 1886 Грийли издава в Лондон книгата ''„Три години арктическа служба“''. по-късно, чежду 1888 и 1929, излизат от печат и други негови книги посветени на Арктика, в т.ч. нееднократно преиздаваният в САЩ ''„Справочник по полярни открития“''. Благодарение на тези си трудове Грийли, независимо от тежките неудачи преследвали единствената му експедиция в полярните страни, се прославя на Запад като голям авторитет по въпросите на изучаването на Арктика.
През юни 1886 Грийли е назначен за главен директор на армейската телеграфна служба, а през март 1887 е повишен в бригаден генерал. По време на мандата му като директор на военната телеграфна служба са изградени, обслужвани и поддържани хиляди километри телеграфни линии в [[САЩ]], [[Пуерто Рико]] (800 мили), [[Куба]] (30003 000 мили), [[Филипините]] (1020010 200 мили). Осъществява се строежа на телеграфна връзка с [[Аляска]] при много трудни условия с дължина близо 40004 000 мили.
 
През 1906 е военен ръководител на спасителните екипи след опустошителното земетресение в [[Сан Франциско]]. На 10 февруари 1906 е произведен в [[генерал-майор]], а на 27 март 1908 се пенсионира. Умира на преклонна възраст от 91 години на [[20 октомври]] [[1935]] в столицата [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]] на 91-годишна възраст. Погребан е в [[Национално гробище Арлингтън|националното гробище Арлингтън]].
 
== Памет ==
'''Неговото име носят:'''
* нос Грийли ({{coord|80|21|N|56|44|E|}}) на остров [[Макклинток (остров)|Макклинток]] в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]];
* остров Грийли ({{coord|81|01|N|58|18|E|}}) в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]];
* [[фиорд]] Грийли ({{coord|80|30|N|81|40|W|}}) на северозападното крайбрежие на остров [[Елсмиър (остров)|Елсмиър]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]].
 
== Източници ==
<references />
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Северной Америки'', М., 1962., стр. 393 – 394.
 
{{Превод от|en|Adolphus Greely|405093031}}