Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").
 
За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно:
 
== География == -->
 
 
== Климат ==
В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища. Понеже е на по-голяма надморска височина в сравнение с околните села, тук е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебели снегове рядко падат и не се задържат дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъждовна. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. Най-силни са североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър ''„Горния“'', понеже идва от горното течение на [[Свеженска река]], северозападния – ''„Долния“'' (от долното течение на реката), северния – ''„Овчиларски“'', тъй като духа от с. Александрово (Окчулари), а южния – ''„Кокалски“'', от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.
 
== История ==
[[Картинка:Svezhen E1.jpg|мини|ляво|Село Свежен]]
Селото е основано през [[14 век]]. Смята се, че първите му заселници са избягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 г. се нарича ''Аджар'', което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ - – кама, нож. По време на османската власт през 18-19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.
 
На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата [[Хаджи Димитър]] според една от версиите. Тежко раненият войвода бил пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за раните му, но в началото на август 1868 г. състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си, след което бил погребан на върха. През 1880 г. аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Кадрафил, пренасят ги в селото и с църковен ритуал ги препогребват в двора на черквата "Св„Св. Св. Петър и Павел"Павел“, за което днес свидетелства поставената там паметна плоча. Дописка за това събитие била поместена в пловдивския в-к „Марица“ и научавайки за случката майката на войводата Маринка Асенова се снабдила с пълномощно и заминала за Аджар. Студената снежна зима йѝ попречила да достигне до селото и тя отседнала в близкото с. Домлян, където йѝ били предадени изровените кости на сина йѝ. Баба Марина разпознала черепа по избития зъб и потвърждавайки, че това наистина са останките на Хаджи Димитър, ги отнесла в Сливен, където били препогребани до абсидата на църквата “Свети„Свети Николай”Николай“ в родния квартал на войводата Клуцохлор.
[[Файл:Daskal Philip.PNG|мини|upright|Страница от Псалтира на даскал Филип]]
 
Аджарци активно участвали и в Априлското въстание през [[1876]] г. Уличено в стари провинения към империята, селото било опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на [[Сюлейман паша]]. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже – аджарци са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците на клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот.
 
В околността на селото има тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.
 
== Култура ==
През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира книжовна школа, достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество. Преписват се, илюстрират и подвързват ръкописи главно с църковно съдържание - – требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Представители на Аджарската книжовна школа са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.<ref>вж. Дончева-Панайотова, Н. Аджарски книжовници ­ илюстратори от XVII век. Велико Търново, 1998, 128 с.</ref> Сред образците от работата на Аджарската школа е [[Псалтир на даскал Филип|Псалтирът на даскал Филип]].
[[Файл:Daskal Philip.PNG|мини|upright|Страница от Псалтира на даскал Филип]]
През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира книжовна школа, достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество. Преписват се, илюстрират и подвързват ръкописи главно с църковно съдържание - требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Представители на Аджарската книжовна школа са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.<ref>вж. Дончева-Панайотова, Н. Аджарски книжовници ­ илюстратори от XVII век. Велико Търново, 1998, 128 с.</ref> Сред образците от работата на Аджарската школа е [[Псалтир на даскал Филип|Псалтирът на даскал Филип]].
 
През [[1850]] е създадено [[килийно училище]], а през [[1868]] г. първото българско селско [[читалище]].
 
През [[1850]] е създадено [[килийно училище]], а през [[1868]] г. първото българско селско [[читалище]].
<!-- == Религии == -->
 
== Забележителности ==
[[Картинка:Yazovir Svezhen.jpg|мини|ляво|язовир Свежен]]
 
[[File:HijaSvejen.JPG|thumb|Хижа Свежен]]
В близката околност се намират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирите Свежен и Домлян и други красиви местности.
 
През селото протича [[Свеженска река]], а недалеч от Свежен има минерален извор с изградена чешма – „Невенкина чешма“.<ref>[https://trafficnews.bg/istoriya/sgusheno-sredna-gora-selo-privlicha-plovdivchani-krasivi-83368/ <nowiki>[2]</nowiki>] Сгушено в Средна гора село привлича с красиви пейзажи</ref>
 
== Животински свят ==
В сърцето на Сърнена Средна гора най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълка, чакала, лисицата, заека, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите – ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“ на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите – смок мишкар, усойница, пепелянка.
 
{{Br}}
== Кухня ==
Основни продукти в свеженската кухня са картофите (барабой – според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта&nbsp;— – фалшив заек по свеженски. Свеженски катък – ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2-3 дни на 10-15 градуса температура и е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия трейница и ушмер.
 
== Личности ==
* Даскал Марко Тодоров Божиков – виден общественик, читалищен деец, учител – убит на 26 юли 1944 г.
* Христо Иванов Чолчев (1887 – 1978), издател, журналист и общественик
 
== Външни препратки ==
* [http://elenachochkovaphotography.blogspot.bg/2017/06/blog-post_20.html?spref=fb Снимки от Свежен]
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://elenachochkovaphotography.blogspot.bg/2017/06/blog-post_20.html?spref=fb Снимки от Свежен]
 
{{Община Брезово}}
 
[[Категория:Села в област Пловдив]]
[[Категория:Архитектурни резервати в България]]