Михаил Тал: Разлика между версии

[[Първенство по шахмат на СССР|Шампион на СССР]] за 1957, 1958, 1967, 1972, 1974 и 1978 г. По броя на титлите – 6 е рекордьор заедно с Ботвиник. Шампион на [[Латвийска ССР|Латвийската ССР]] (1953, 1965), осемкратен олимпийски шампион в състава на отбора на [[СССР]], трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион в състава на студентски отбори, победител в междузоналните турнири за световно първенство (1958, 1964, 1979), турнира на претендентите за световната титла (1959), участник в два финални мача за световната шахматна корона и седем мача на претендентите, победител в 44 международни турнира, [[:ru:Заслуженный мастер спорта СССР|Заслужил майстор на спорта на СССР]] (1960), главен редактор на списание „Шахматы“ (1960 – 1970).<br> Известен е с атакуващия си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите жертви и тактики в шахматната игра. Затова е наричан „Моцарт на шахматното изкуство“, „шахматният Паганини“, „великият актьор на шахматната сцена“, „вълшебникът от Рига“, „вихърът от Съветския Съюз“, „демонът“, „пиратът на шахматната дъска“, „всяческа ферзь“ (фигура с неограничени възможности в шаха, дама, царица) <ref name="Валиев">[http://www.sovsport.ru/gazeta/article-item/90737 Валиев, Б. – Михаил Таль: Ферзь всяческая], газ. „[[:ru:Советский спорт]]“, 16 ноября 2002 – Вып. 209 (15905).</ref>.

Роден е на [[9 ноември]] [[1936]] г. [[Рига]], [[Латвия]] в семейството на известния лекар от [[Рига]] Нихеми Тал и братовчедка му Ида Тал. Бил второ дете в семейството. Съгласно редица биографи на Тал, истинският му баща бил приятелят на семейството Роберт. За това знаел и Михаил и кръг от познати <ref name="sosonko">[http://www.pressball.by/news.php?t=0704&id=8280 [[:ru:Сосонко, Геннадий Борисович|Сосонко, Г.]] – Мои показания], ISBN 5-790-52212-2, 416 страницы, Издательство „Рипол Классик“, 2003, част „Мой Миша“, стр. 24 – 33.</ref>,<ref name="sovsport">[http://www.sovsport.ru/gazeta/article-item/98815 Шмачков, Л. – Партия длиною в жизнь], газ. [[:ru:Советский спорт]], 30 января 2003 г., выпуск 16 (15998).</ref>. Вдовицата на Тал Ангелина и дъщеря му Жанна опровергават това <ref name="facts.kiev.ua">[http://www.facts.kiev.ua/archive/2009-11-20/101796/index.html Интервью Ангелины Таль – Комаров Д., 20 ноября 2009], Факты, 04-06-2010.</ref>. На 6 месеца тал преболедува много тежък вирусен [[менингит]] <ref name="Валиев"></ref>, след който поне 5 години не трябвало да се занимава с умствени натоварвания, но вместо това, на 3 години той вече четял, а на 5 – умножавал наум трицифрени числа. На 7-годишна възраст баща му го научава на древната игра и това предначертава съдбата му. Според други източници се научава да играе шах на 10 години <ref name="Кругосвет">[http://www.krugosvet.ru/enc/sport/TAL_MIHAIL_NEHEMEVICH.html Авербах, Ю. Л. – Таль, Михаил Нехемьевич], Энциклопедия Кругосвет, Проверено на 23 май 2010. [http://www.webcitation.org/6194XFYti Архивирано от първоизточника на 23 август 2011].</ref>. Притежавал необикновена памет: можел да повтори дума по дума медицинска лекция на баща си.<br />

През 1954 г. разделя 2 – 3 място в шампионата на Латвия с бъдещия си приятел [[:ru:Гипслис, Айварс Петрович|Айварс Гипслис]]. Същата година печели и мач срещу беларуския шампион Владимир Сайгин с 8:6 т. Дългогодишният му треньор [[:ru:Кобленц, Александр Нафтальевич|Александър Кобленц]] си спомня за него: „Тал ненавижда пасивната защита. Винаги, когато му се удаде възможност да пристъпи в настъпление, използва шанса си. Умението на младия шахматист да се защитава е достоверен признак за шахматния му талант.“<br />

През [[1959]] г., подготвяйки се за турнира на претендентите, отново потвърждава своята класа като дели 2 – 3 място със Спаски на 26-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] в [[Тбилиси]] и като уверено побеждава съперниците си в крупния международен турнир в [[Цюрих]], посвететен на 150-годишнината от откриването на местното шахматно общество. 25 години по-рано тук играли [[Алехин]], [[Ласкер]], [[Макс Еве|Еве]], а сега – Тал, [[:ru:Глигорич, Светозар|Глигорич]], Керес, [[Фишер]]. С 11,5/15 т. Тал повтаря успеха на Алехин.

През есента на 1959 г. в югославските градове [[Блед]], [[Загреб]] и [[Белград]] се провежда 4-кръговият турнир на 8-те претенденти – Смислов, Керес, Петросян, Тал, Глигорич, Олафсон, Бенко и 16-годишния Фишер. Въпреки успехите му в Мюнхен, Тбилиси и Цюрих, Тал не бил причислен към фаворитите. Преди турнира между гросмайсторите била разпространена анкета с най-вероятния победител от претендентите. Единствено Юрий Авербах посочил името Михаил Тал. След неудачното участие в [[Порторож]] Авербах станал секундант на Тал, но главен негов секундант и треньор бил [[:ru:Кобленц, Александр Нафтальевич|Александър Кобленц]], който дошъл за 5-ия кръг. Вероятно се отнасяли с недоверие към рискования стил на Тал. Главните му претенденти – Керес и [[Василий Смислов|Смислов]] имали много повече опит и не пропуснали нито един претендентски турнир, докато Тал бил дебютант. Смислов бил 2 пъти 1-и в този турнир, а Керес – 2 пъти 2-и. Високо оценявали и шансовете на шампиона на СССР от 1959 г. Тигран Петросян. Не било тайна, че 2 седмици до старта Тал бил опериран от апендицит и считали, че едва ли ще може да издържи на напрежението 28 кръга. С физическа кондиция бъдещият шампион никога не се отличавал. „Балтийският пират“, както го наричала местната преса, започнал турнира слабо, както винаги, но след това Тал си бил Тал. В 16-и, 17-и и 18-и кръг побеждава последователно Глигорич, Керес и Олафсон и повел в турнира. Такъв темп се оказал непосилен за другите участници и когато шахматистите пътували към югославската столица, вестниците писали: „7 гросмайстори се приближават към Белград, Тал – към Ботвиник!“ С 20/28 т. Тал спечелва турнира на претендентите, изпреварвайки с 1,5 т. Керес. Откликът на „Дойче шахцайтунг“ бил: „Тал е в шампионска форма! Предприемчив като Ботвиник, балансиращ над пропастта – като [[Ласкер]], коварен в дебюта и мителшпила – като д-р Еве, изпълнен с неочаквани и фантастични замисли – като Алехин и по блестящата си игра – напомнящ [[Пол Морфи|Морфи]].“

През март 1962 г., 2 месеца до [[:ru:Турнир претендентов по шахматам 1962|турнира на претендентите]] в [[Кюрасао]], получава остра бъбречна криза и дори операцията не облекчава особено болките му. Кобленц споделя, че не разбира как Тал е могъл изобщо да играе шах. Заради ненормалната работа на бъбреците му организмът му постоянно бил подложен на токсикация. След 3-ия кръг му се наложило да се оттегли отново в болница при актив от 3 победи, 8 ремита и 10 загуби (4 кръга с 8 участника по 4 партии всеки срещу всеки). Така опитът му за нов мач с „патриарха“ Ботвиник се проваля <ref>''Кобленц, А. Н. Воспоминания шахматиста. С 195.</ref><ref>''Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 473.</ref>.<br>

Тал е включен като втора резерва в съветския отбор на [[:ru:Шахматная олимпиада 1962|15-та шахматна олимпиаде]] от 15 септември до 10 октомври 1962 г. във [[Варна]] и печели 1-во място на своята дъска (+7, —0, =6). От 21 ноември до 20 декември играе на [[:ru:Чемпионат СССР по шахматам 1962|шампионата на СССР]] и разделя 2—3-то с [[Марк Тайманов|Тайманов]] (печели [[Виктор Корчной|Корчной]]). Следващата година Тал побеждава на мемориала [[:ru:Асталош, Лайош|Асталош]] в [[Мишколц]] ([[Унгария]]) и коментира [[:ru:Матч за звание чемпиона мира по шахматам 1963|мача между Петросян и Ботвиник]] <ref>''Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 478.</ref>.

В началото на новия претендентски цикъл (1964 – 1966) Тал разделя 1 – 4 място със Смислов, [[Спаски]] и [[Бент Ларсен|Ларсен]] в [[:ru:Межзональный турнир по шахматам 1964|междузоналния турнир]], което му позволява да участва в мачовете на претендентите (тази система сменя турнирите на претендентите). Тал предсрочно побеждава [[Лайош Портиш|Портиш]] (5½:2½) и с голям труд – Ларсен (5½:4½, в решаващата партия Тал в дебюта пожертва фигура и Ларсен не намира правилната защита <ref>''Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 486 – 490.</ref>). Във финалния мач Тал губи от Спаски с 4:7 <ref name="Кругосвет"></ref>.

[[Файл:Mikhail Tal 1973.jpg|ляво|thumb|200px|Михаил Тал – победител на [[:ru:Вейк-ан-Зее (шахматный турнир)|турнира във Вейк-ан-Зее]] (Нидерландия), 16.01.1973 г.]]

'''1-во място''': [[Хейстингс]], [[Рейкявик]] и [[Кисловодск]] (1964), [[Палма де Майорка]] (1966), [[Гори]] (1968), [[Сухуми]] (1972), [[:ru:Вейк-ан-Зее (шахматный турнир)|Вейк-ан-Зее]], [[Талин]] и [[Сочи]] (1973), [[Люблин]], [[:ru:Галле (Саксония-Анхальт)|Гале]] и [[Нови Сад]] (1974), Талин и Сочи (1977), [[Малага]] (1979), [[Кьолн]] – [[Порц]], [[Ереван]] и Сочи (1982).<br>

Своята последна официална партия Тал изиграва вече тежко болен – на 5 май 1992 година на турнира в [[Барселона]], в който той с 5½ точки от 11 заема място в долната част на таблицата <ref>[http://www.365chess.com/tournaments/Barcelona_1992 Турнир в Барселоне (1992)]</ref>. Негов съперник е [[Владимир Акопян]] и тази партия Тал печели. На 28 май Тал заема 3-то място в шампионата на Москва по блиц (на първите две са Каспаров, когото Тал побеждава, и [[Евгений Бареев|Бареев]]) <ref>Каспаров Г. К. – Мои великие предшественники. Т. 2. С 514.</ref>. Тал се подготвя да играе за независима [[Латвия]] на [[:ru:Шахматная олимпиада 1992|шахматната олимпиада]] в [[Манила]], но не смогва да направи това поради влошеното си здраве <ref name="McFadden">[http://www.nytimes.com/1992/06/29/us/mikhail-tal-a-chess-grandmaster-known-for-his-daring-dies-at-55.html McFadden, Robert – Mikhail Tal, a Chess Grandmaster Known for His Daring, Dies at 55], New York Times, (June 29, 1992). Проверено на 26 май 2010. Архивирано от първоизточника на 23 август 2011.</ref>,<ref name="indep">{{cite web|url=http://www.independent.co.uk/news/people/obituary-mikhail-tal-1530878.html|title=Obituary: Mikhail Tal|author=[[:ru:Хартстон, Уильям|Hartston, W.]]|date=3 июля 1992|publisher=[[:en:The Independent]]|accessdate=2010-06-01|archiveurl=http://www.webcitation.org/6194YdPtT|archivedate=2011-08-23}}</ref>. Почива на [[28 юни]] [[1992]] г. на 55 години в 15-а болница в [[Москва]]. Като причина за смъртта са посочени „обилно кръвотечение и [[варикоза]] на [[вени]]те на [[хранопровод]]а“ <ref name="Валиев"></ref>. Погребан е на еврейското гробище Шмерли в [[Рига]].