Николай Боев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-. За съжаление т +. Т) |
м замяна на чужда езикова препратка |
||
Ред 55:
Най-плодотворният период за Николай Боев като полеви орнитолог е десетилетието 1955 – 1965 г., когато той съобщава 4 нови вида (тук се нямат предвид 30-те вида птици, съобщени през 1944 г. на П. Патев) за българската орнититофауна – [[среден корморан]] (''Phalacrocorax aristotelis''), [[трипръста чайка]] (''Rissa tridactyla''), [[дългоклюна чайка]] (''Larus gennei'') и [[тънкоклюн листоног]] (''Phalaropus lobatus''), проучва с колеги състава и разпространението на птиците в Тракия, публикува много нови данни за редица слабо известни в страната видове и отпечатва най-пълната за времето си фауна на птиците в България, съдържаща много данни от лични наблюдения и илюстрирана от него с черно-бели щрихови рисунки <ref>Боев, Н. 1962. Птици. – В: Пешев, Ц., Н. Боев 1962. Фауна на България. Кратък определител, С. Нар. просв., 106 – 455.</ref>. Н. Боев воюва за прекратяване на „пушечния“ етап от развитието на българската [[орнитология]]. За установяване на наблюденията той предпочита използването на зрителна тръба и бинокъл, вместо отстрелване на „доказателствения“ екземпляр, така както е от десетилетия в по-надпредналите страни в Европа.
През 1962 г. Н. Боев води група английски орнитолози по време на 45-дневното им пътуване из страната за извършване на орнитологични наблюдения. Сред тях са бележитият орнитолог [[
През 1963 г. по инициатива на проф. Георги Паспалев, Боев е поканен да чете леции по [[зоогеография]] и специален курс по орнитология в Билогическия факултет в Софийския университет, което прави в продължение на 5 години.
| |||